Do the Right Thing е гръмкият политически манифест, с който Спайк Лий заклеймява ксенофобията по един досадно назидателен, но през повечето време кинематографично атрактивен начин. Насилието винаги има един и същи корен, ни казва Спайк Лий и това е паническия страх от Другия.
Following (1998) e историята на млад воайор, който с всеки свой обект на изследване, престъпва едно по едно самонаписаните си правила. Желаното бъдеще на писател е оправдание, което често изтъква.
Happiness, e изящно кърваво цвете от края на деветдесетте, продукт от нечовешки-прецизните движения на Todd Soholdz със скалпела, върху щастливия труп на американската мечта. И това година преди Сам Мендес да разоре същата нива с "American Beauty"!
Philippe Nahon е великолепен докато разказва и играе историята на Месаря.
Роден 1939-та във Франция ("родината на сиренето и предателите"), насилван в домовете сирак ("невинността ми бе отнета в името на Исус), героят му не отрасва като филантроп. "Ако живота ми трябва да се резюмира, то той е на губещ."
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
