Детайлите са пипнати внимателно от режисьорката Nicole Garcia (1946-), разбираме не малко за диамантения картел De Beers и диамантената борса в Антверпен. Личните истории се кръстосват с криминалните, по начин по който романтичните моменти да работят в полза на сюжета, а да не са гол сантимент.
Освен “Човекът на луната” и “Блясъкът на чистия разум”, “Шоуто на Труман”(1998) е третият филм на Джим Кери, който няма нищо общо с останалите в биографията му
Опълчването на авторитети и табута е толкова директно, колкото е суров и техническия подход към историята. От ръчната камера до липсата на постпродукция в Тържеството всичко от манифеста(Обета за Целомъдрие) е педантично спазено. В някои сцени даже самите актьори заместват оператора.
Стив Бушеми и Питър Стормеър влизат с взлом директно от предния хит на Коен - Фарго. От всички боулинг тениски, които Дани сменя нито една не носи неговото име. По-голям карък от него би могъл да бъде само Уилям Мейси.
Сцената в която Уолтър изсипва урната с праха му върху брадата на Пича ми е любима.
Pi (награда за режисьор в Сънданс, награда „Независим Дух” и награда за „най-добър първи сценарий”) e сниман като дневник, чиито рефрен е реминисценция към детството на Коен, когато въпреки родителската забрана гледа право в ослепителното слънце.
Крупие (1998) Croupier е филм на Майк Ходжис с Клайв Оуен от 1998-ма. Клайв е писател с буксуващ роман, който посъветван от баща си започва работа като крупие в системата. В Южна Африка, откъдето е родом, той вече е бил такъв, така че триковете му идват отръки, познанията за зависимите към комара- също. 450-те долара...
провокативен филмов триптих, който отново събира зашеметяващата Ема Стоун и несравнимия Йоргос Лантимос и изследва коварните и интригуващи теми за властта, контрола, свободната воля и динамиката на човешките взаимоотношения, представени по типичния за скандалния режисьор начин.
