Разрезът на тази огромна маркет-ниша Олтман (1925 –2006) прави натуралистично, но стилизирано, с любов към големите имена от каста (София Лорен, Мастрояни) и тяхната кинобиография.
Златно скачени, краят и началото разпъват рамката, в която библейският цитат от словоесния арсенал на Джулс/Сам Джаксън да придобие мащаба, с който го знаем. Роджър Айвъри(съавтор) впоследствие се разочарова и трайно дистанцира от Куентин заради "неприкритата охота, с която присвоява и адаптира (чужди) идеи".
Стилър ситуира материала, около прастарата дилема "а сега накъде", пред която са завършилите колежани от тайфата на Уинона и Итън. Героите, родителите и проблемите са архетипните, но какво от това.
Captives (1994) е с постен сценарий, но въпреки предсказуемата схема топ-изпъленията на двамата го правят доста приятен за гледане. От същите години, с Тим Рот препоръчвам No Way Home и Little Odesssa.
L’orso di peluche (1994) e oт по-малко познатите филми на Ален Делон. И с право.
Комерсът най-обича да се обявява за антикомерс, така всяка проява на възмущение в реална ситуация бива лесно притъпена. Това не пречи "Да плуваш с акули" да е готина сатира или черна комедия каквото предпочитате, с много вътрешноцехови референции за киномани.
Разрезът на тази огромна маркет-ниша Олтман (1925 –2006) прави натуралистично, но стилизирано, с любов към големите имена от каста (София Лорен, Мастрояни) и тяхната кинобиография.
