С втория си филм Pulp Fiction Тарантино продължава започнатата с Reservoir Dogs революция срещу статуквото в Холивуд. Чудна спойка между хъса на аматьора и хладнокръвната рутина на професионалиста.

Ултразабавен, но не пародиен, перфектен низ от детайлно изпипани и хореографирани миниатюри Криминале е башмайсторска хитачка. Бижутерска работа, обрала трофеите на всички кино фестивали за 94-та. Сценарият е перфектно разбърканото тесте карти. “The coolest thing in the world” повтарят всички начело с Клинт Истууд в Кан.

Златно скачени, краят и началото разпъват рамката, в която библейският цитат от словесния арсенал на Джулс/Сам Джаксън да придобие мащаба, с който го знаем. Роджър Айвъри(съавтор) впоследствие се разочарова и трайно дистанцира  от Куентин заради “неприкритата охота, с която присвоява и адаптира (чужди) идеи”.

Влиянието, което Pulp Fiction оказа на поколението ми през деветдесетте омаловажава значението на обвиненията срещу автора му. Екстазът от саундтракът и нескончаемата верига от лафове укрепваха тийн спирита и в най-лузърските ми гимназиални дни. В хладния от емоции прочит сега, вече мога да забележа фините нервни влакна, гениалната направа, илюзорно подмамващата рецепта, идеалното сцепление между епизодите.
Топ-сцена ми е разказът на Крис Уокън към невръстния Брус Уилис за златния часовник от прадядо му.
По принцип не всеки характер има образ и vice versa, затова пък Миа Уолъс, Винсънт Вега, Буч, Mr. Wolf, Джулс са по-пълнокоръвни от повечето ми роднини – всичките заслужават кът в МоМА.

Aко искаш да ни подкрепиш да правим това което правим-поръчай си тениска по филма от branditi.com!