"Доста неща могат да се случат в средата на нищото".
Садомазохизмът като буфер и източник на перверзни, но стабилни и двустранно желани отношения в отношенията на една хетеро-двойка естествено не е никак лесна тема, съответно е обречена на стигма, страх и враждебност от, уж ментално здравото ни общество.
Разрезът на тази огромна маркет-ниша Олтман (1925 –2006) прави натуралистично, но стилизирано, с любов към големите имена от каста (София Лорен, Мастрояни) и тяхната кинобиография.
детектив Ралф Андерсън (Бен Менделсън) , който преживява смъртта на собствения си син, се съюзява с детектив Холи Гибни (Синтия Ериво), чиито свръхестествени способности единствени могат да обяснят необяснимото и поведат отпор срещу злото
йд фокусира вниманието си единствено върху разказите и живота на двамата мъже. Интервюта с представители на Майкъл Джаксън няма. Това позволява да проследим в детайли и стъпка по стъпка генеалогията на драмата. Припокриването в разказите на Джеймс Сейфчък и Уейд Робсън налага еднозначни изводи за стратегията и методите за съблазняване на Джаксън. Четирите часа на Рийд изобличават (донякъде, загадка винаги има) наръчника и профила на педофила (бил той селебрити или не) - от хвърляне на мрежата върху потенциалната жертва до мащаба на травмата десетилетия по-късно.
Култовата книга на Херман Хесе става повод и за една нелоша адаптация, в която може да си припомниш колко непрежалимо добър актьор е наскоро починалият Макс фон Сюдов, в ролята на Хари Халер.