The camera is an instrument that teaches people how to see without a camera. Dorothea Lange

Фарго е от филмите, които ни дават надежда в трудни времена, като например когато току що сме гледали Don’t Look Up(2022) и сме сериозно притеснени за бъдещето на киното. Въобще, братя Коен са надежда. Черната им комедия, за която взимат награда за най-добър режисьор 96-та в Кан, към днешна дата е абсолютна класика, без която най-малко едноименния сериал от 2014-та (три сезона до днес ) не би бил възможен.

Иронията на братята сочи еднопосочно абсурдността в бесния стремеж човек да се измъкне на всяка цена невридим от собствената си житейска каша. И колкото повече напредва в пъклената си изобретателност човек, толкова повече той се отдалечава от разсъдъка, семката, центъра си. Лудостта и паниката родени в желание да адвокатстваме за себе си могат да придобият хипертрофирали размери. Такива размери придобива нелепата история на неудачниците във Фарго. Тяхната активно търсеща оправдание малоценност ги тика “доброволно” във фуния, в която кризите ескалират със злокобно темпо. Героите на братята са универсалните несретници, местата за снимки също са скучно истински – това някъде някому се случва, няма никакво съмнение; осъзнаваме го с ледена категоричност.
115 години след рождението на най-големият майстор на абсурдизма Самюъл Бекет само може изкушено да спекулираме какво въздействие би оказало киното на братя Коен на автора на В очакване на Годо, ако можеше да го види. Толкова истини живеят в мрака, към който гениалното им въображение протяга ръце.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg