чудният свят на Алиса Такеши е софистицирал с картини, егоистично и с кеф
Саундтракът на Joe Hisaishi, кажи-речи по-известен от филма, създава особен трепет докато добре композираните картини се отръпват встрани, подобно плъзгащи се врати, и ти разкриват други картини.
Има сцени, на които ти се ще да оближеш екрана. Саунтракът (Keiichi Suzuki), вече с награди, отново е дрога за ушите. След Outrage Coda по сантименталните може да прослушат отново музиката на Brother (Joe Hisaishi) и няма да се спрат докато не попият всеки шибан звук от Violent Cop през Dolls до Kikudjiro и Sonatine.
Топлият човеколюбив разказ рамкира с анимирана илюстрация на парадокса на Зенон, само по себе си гениално прозрение за вечно неуловимата природа на всичко, което сме научени да припознаваме, величаем и преподаваме като original art.
Да нахълташ у Бергман на Jane Magnusson и Hynek Pallas документира шумното поклонение на банда известни кинодейци, транспортирани с хеликоптер на шведския остров Форьо, където скрит от обществото Ингмар Бергман(1918-2007) прекарва трийсет години.
Outrage Beyond се случва десет години след края на първия филм. Стегнат, без психологически обрати и без особено сценарийно развитие на персонажите. Без ирония и видими препратки. Без лесно автоцитиране. Без секс (единствената мацка присъства, само за да се види задължителния за якудза филм татуиран гръб).