След успеха на едноименната пиеса на Питър Морган в Лондон и на Бродуей, филмирането й в Frost/Nixon / Фрост/Никсън (2008) от Рон Хауърд изглежда като логично продължение.
Трите акта на класния фокус, обяснени от Кейн, подчиняват и структурата на филма. Въведени като публика в това какво ще се случи пред очите ни, ние наблюдаваме епично, наелектризиращо самоунищожение, взимащо дъха ни във втория акт.
Сцената, в която с дърводелския бретон на Били Боб "Фарго" Джоел озвучава "вагнеровите" хеликоптери от "Апокалиспис сега" ми е любима. На Ребека Хол й отива много да й трепери брадичката, а "злобният", паникьосан Бейтман e релаксираща гледка след серията комедийни роли.
Transcendence е поредния сай-фай антиутопичен продукт. Разбунтувал се срещу ограниченията на човешките тяло, разум и Бог мизантроп (Джони Деп) импринтира гения си в супер компютър -дело на живота му.
Прекалено амбицирани, да задържат вниманието на зрителя, те, режисьорите на новите хоръри, с явно самодоволство редуват обрат след обрат, мислейки , че по този начин вдигат летвата за останалите.
Официалният саундтрак не включва всички парчета, които звучат във филма. Защо е така, за мен е мистерия. За тези, които се интересуват - пълният списък може да се открие тук.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
