Млади, красиви и кухи като манекените на Де Кирико, Пиеро и Виктория играят желание без да го имат. Уговарят се за среща, на която спонтанно никой не идва. Апетитът за отдаденост е бил фалшив. Човешка връзка няма, нищо драматично не се случва, но пък филмът продължава.
Преди се чудех дали "Фотоувеличение" с мистериозния си ореoл на недостижимо интелектуално кино не е просто модно преувеличение, набрало скорост в средите на гъвкави и устати културтрегери, зациклили фатално на culture beat-а от 60-те.
Чак след Професия: репортер, разбрах какво ме е впечатлявало винаги в Микеланджело Антониони. Звездите в неговото кино - Ален Делон в„Затъмнение”, Мастрояни в „Нощта”, Джон Малкович в „Отвъд Облаците” и тн., всъщност нямат главна роля.
Трип до Вегас време по-късно съюзът вече е сключен и удавен в нова порция бълбукащ алкохол. Смаяната пепеляшка е снабдена с пръстен с тежък диамант и тежките илюзии, че с Ваня имат наистина любов. Тъгата е всемирна.
