Преди се чудех дали “Фотоувеличение” с мистериозния си ореoл на недостижимо интелектуално кино не е просто модно преувеличение, набрало скорост в средите на гъвкави и устати културтрегери, зациклили фатално на culture beat-а от 60-те. Първото гледане преди години обаче размаза дразнещото жужене на дребнавите ми подозрения, а второто, наскоро, изчисти останалото петно от тях. Blow up (1966) е по разказът на Хулио Кортасар “Лигите на дявола”. Не съм го чел, но разбрах че в Аржентина така наричат реещите се във въздуха наесен паяжини. Заглавието на Антониони няма как да не възпали пристрастия у всеки, уважаващ мозъка си индивид. Томас, модният фотограф на Дейвид Хемингс, протагонист във филма, съучастнически ни разхожда с ролсройс* из периферията на историята. Това са различни локации на Лондон: приют за бездомни – златна мина за черно-бели снимки, антикварен магазин с реквизит от вкаменени истории, концерт на Yardbirds владеещ напушена масовка, шикозно фотостудио с моделки, дошли от бъдещето на “Степфордските съпруги”. Посещава и приятел, млад абстрактен живописец, който споделя общото им ноухау – “започвам отнякъде, после се хващам за нещо и продължавам около него. Подобно криминалист – улики”. После, Томас, почти безмълвен, с калкулирана чувственост отстрелва кадър след кадър шарено-шумни старлетки в собственото си жилище. В края на сесията ги смита, като шалове коприна.
Закърнял от професионално играното екстатично състояние, Томас е заслепен от отраженията на имиджа си, но нито фешън играта нито тази със социално ангажираната фотография не задоволяват напълно егото. И така, следвайки перманентно възбуденото око на апарата той попада в центъра на историята – елегантна двойка търси усамотение сред оголена от храсти морава**. Снимките Томас пласира веднага на издател. Освен прекрасно осветените гузни милувки в парка, Томас обаче решава, че в кадрите му е влязло и още нещо. В опитите си да го “види” прави серия маниакални увеличения. И да, в съзнанието му или на хартията,”то” май е там. Дали е плод на гладното за добавена действителност въображение или не, фотолабораторията дава еднозначен отговор.
Томас неуспешно опитва да издири Ванеса Редгрейв, момичето от любовната двойка, която преди това е измолила негатива. Връща се на терен. Това което вижда потвърждава хипотезата му и повдига редица въпроси, за които иска да призове целия свят за свидетел. Само че так. нар. доказателство се изпарява, вече не е ясно имало ли го е въобще. Остава контролът над спомена. Какво виждаме когато сме “вътре” в знанието си, какви са смислените опции за действие след като “знаем”. Реалността на личния опит е толкова истинска, ужасно обидно е колко нищожно малко другите се интересуват от нея.
Фотоувеличение е първият от трите англоезични филма, които холивудският продуцент Карло Понти съгласува с Микеланджело Антониони. Следват не по-малко значимите Zabriski Pojnt(1970) и Професия репортер (1975).
*ролса купува Петър Увалиев от популярния TV шоумен Джими Савил (вследствие последните разкрития – доказан сериен хорър педофил). Петър Увалиев a.k.a. Pierre Rouve е продуцент на филма. Дейвид Хемингс, тогава 25 годишен, изприщва всички като симулира разпад на возилото по време на снимки. Антониони едва не припада от шегата.
**Антониони боядисва неколкократно тревните площи, докато добият близък до неговата представа за филмова реалност цвят.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
Други филми на Антониони:
Identification of a Woman (1982)Приключението (1960)Професия репортер (1975)Отвъд облаците (1995)Нощта (1961)Затъмнение (1962)
Закърнял от професионално играното екстатично състояние, Томас е заслепен от отраженията на имиджа си, но нито фешън играта нито тази със социално ангажираната фотография не задоволяват напълно егото. И така, следвайки перманентно възбуденото око на апарата той попада в центъра на историята – елегантна двойка търси усамотение сред оголена от храсти морава**. Снимките Томас пласира веднага на издател. Освен прекрасно осветените гузни милувки в парка, Томас обаче решава, че в кадрите му е влязло и още нещо. В опитите си да го “види” прави серия маниакални увеличения. И да, в съзнанието му или на хартията,”то” май е там. Дали е плод на гладното за добавена действителност въображение или не, фотолабораторията дава еднозначен отговор.
Томас неуспешно опитва да издири Ванеса Редгрейв, момичето от любовната двойка, която преди това е измолила негатива. Връща се на терен. Това което вижда потвърждава хипотезата му и повдига редица въпроси, за които иска да призове целия свят за свидетел. Само че так. нар. доказателство се изпарява, вече не е ясно имало ли го е въобще. Остава контролът над спомена. Какво виждаме когато сме “вътре” в знанието си, какви са смислените опции за действие след като “знаем”. Реалността на личния опит е толкова истинска, ужасно обидно е колко нищожно малко другите се интересуват от нея.
Фотоувеличение е първият от трите англоезични филма, които холивудският продуцент Карло Понти съгласува с Микеланджело Антониони. Следват не по-малко значимите Zabriski Pojnt(1970) и Професия репортер (1975).
*ролса купува Петър Увалиев от популярния TV шоумен Джими Савил (вследствие последните разкрития – доказан сериен хорър педофил). Петър Увалиев a.k.a. Pierre Rouve е продуцент на филма. Дейвид Хемингс, тогава 25 годишен, изприщва всички като симулира разпад на возилото по време на снимки. Антониони едва не припада от шегата.
**Антониони боядисва неколкократно тревните площи, докато добият близък до неговата представа за филмова реалност цвят.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
Други филми на Антониони:
Identification of a Woman (1982)
Приключението (1960)
Професия репортер (1975)
Отвъд облаците (1995)
Нощта (1961)
Затъмнение (1962)
