134 минути пищна екстраваганца, изстрадан блян на автор в зенита си, който никак не се интересува от мнението на наследниците на завета си, но се интересува живо от бъдещето на човека, както подобава на един визионер с апокалиптичен опит.
Не знам защо и кога, но някъде по средата на сезоните, точно когато се разгръщаха мръсните предистории на фамилията спря да ми пука за героите, може би дълго експлоатирания оперетно трагичен тон те кара да претръпнеш и загубиш ентусиазъм. Така или иначе играта на Лив и Джон Войт е мастерклас и радост за окото.
Независимо че сценарият е пълен с пробойни, а действието е тромаво заснето предимно в интериорен сет, филмът носи своето очарование най-малкото заради социопата на Делон.
„Изгорелите хамбари“ е на френския кинорежисьор Жан Шапо (1930-98), от който май нищо друго не съм гледал. Главната женска роля на Роз поверява на френската киноактриса Симона Анриета Шарлота Каминкер ака Симон Синьоре. Играе с Делон по-рано във Вдовицата от Кудерк/La Veuve Couderc (1971)
Гиър, има потенциал отвъд чара на шейсегодишен коцкар, но не попада на режисьор който да го усвои.
Вдъхновен от реални събития, сюжетът разказва уникалната любовна история на Сюзън (Оливия Колман) и Кристофър Едуардс (Дейвид Тюлис), привидно обикновена британска двойка, която става фокус на полицейско разследване, когато две мъртви тела са открити в задния двор на къща в Нотингам.