Не знам защо и кога, но някъде по средата на сезоните, точно когато се разгръщаха мръсните предистории на фамилията спря да ми пука за героите, може би дълго експлоатирания оперетно трагичен тон те кара да претръпнеш и загубиш ентусиазъм. Така или иначе играта на Лив и Джон Войт е мастерклас и радост за окото.
Независимо че сценарият е пълен с пробойни, а действието е тромаво заснето предимно в интериорен сет, филмът носи своето очарование най-малкото заради социопата на Делон.
„Изгорелите хамбари“ е на френския кинорежисьор Жан Шапо (1930-98), от който май нищо друго не съм гледал. Главната женска роля на Роз поверява на френската киноактриса Симона Анриета Шарлота Каминкер ака Симон Синьоре. Играе с Делон по-рано във Вдовицата от Кудерк/La Veuve Couderc (1971)
Гиър, има потенциал отвъд чара на шейсегодишен коцкар, но не попада на режисьор който да го усвои.
Вдъхновен от реални събития, сюжетът разказва уникалната любовна история на Сюзън (Оливия Колман) и Кристофър Едуардс (Дейвид Тюлис), привидно обикновена британска двойка, която става фокус на полицейско разследване, когато две мъртви тела са открити в задния двор на къща в Нотингам.
В рамките само на една нощ, Едмънд интоксикира бедната си нещастна душа на призрак с отчайващо грозна доза барове, бордело и стриптийз клуб, биячи, хазарт, проститутки, кръв, насилие...
Не знам защо и кога, но някъде по средата на сезоните, точно когато се разгръщаха мръсните предистории на фамилията спря да ми пука за героите, може би дълго експлоатирания оперетно трагичен тон те кара да претръпнеш и загубиш ентусиазъм. Така или иначе играта на Лив и Джон Войт е мастерклас и радост за окото.
