След седем епични сезона и 82 епизода през 2020-та Showtime спряха сериала, за който Джон Войт си извоюва Златен глобус, но пък две години по-късно цялата мътна бостънска сага намери своето уместно обобщение във филмов формат. Ray Donovan: The Movie / Рей Донован: Филмът (2022) следва примера на Breaking Bad (2008-2013) с El Camino (2019). Лив Шрайбър (освен титуляр в каста и съпродуцент) и сие, вибрират на нужния фатален тон от началото до края. Сценарият описва перфектна парабола – греховете са изкупени и всичко в клана намира своя логичен завършек с изкупителната жертва на героя на Лив накрая, както има и свежо (казано с ирония) продължение в лицето на дъщеря му. Травмите по бащина линия са лайт (и комай единствен) мотив. Това което ме подразни беше прекалено натегнатата драматичност, съдбовно натоварените думички във всяко едно изречение на диалога и насилено покрусените физиономии. Обективно погледнато обаче, това не отнема по никакъв начин нещо от чудесните актьорски изпълнения.

Не знам защо и кога, но някъде по средата на сезоните, точно когато се разгръщаха мръсните предистории на фамилията спря да ми пука за героите, може би дълго експлоатираният оперетно трагичен тон те кара да претръпнеш и загубиш ентусиазъм. Така или иначе играта на Лив и Джон Войт е мастерклас и радост за окото.

Ако ме четеш и искаш да продължа да правя това, което правя, може да подкрепиш киноблога като си поръчаш тениска от https://branditi.com/
Или пък станеш мой патрон на https://www.patreon.com/moviesbg
Не подозираш от каква важност е за мен