в Beyond the Clouds Антониони е патрон на музей, или домакин на дрескод парти, пред което се е надиплила търпелива, шушукаща с билет в ръцете интернационална опашка, от тълпа образовани и добре възпитани "туристи", които имат наглостта да си донесат собствената (откровено слаба) музика.
свръхдинамична, черно оркестрирана абсурдистка комедия, с каст в който няма ни един случаен
Радарът на арт-скаутите сканира и търси постоянно ново пушечно месо, сметките са гладни за цифри с много нули, а желаещите блясък "художници" са просеща къшей внимание жалка тълпа. Джон Малкович (с референция към Ричард Принц и Джеф Кунс), например е изцеден от и превъртял колелото на системата артист, който намира спасение за душа и призвание във физическото бягство от статута си на звезда. Безогледната експлоатация и въобще стилът е капан погребал мнозина.
Когато сетният час на някой наближава, от яркoцветна аурата му избледнява. Малцина, наричат се предвестници/ messengers, знаят това, виждат го и могат, без да влияят на хода на събитията, да подготвят ако искат пътника към отвъдното, да му бъдат последен компаньон.
Отчаян и неразбран уличен артист (кукловод) започва рутинна работа на странно, намиращо се между седмия и осмия етаж на корпоративна сграда място.
Преди да умре в Танжер, момчето за всичко на литературния гуру от Париж Гертруд Стайн прекарва половин век сред пясъците. Любовните му триоъгълници, конуси и прочее геометрии с Джейн Боулс силно напомнят на Скот и Зелда Фитцджералд.