Финалът е нелеп, а това преди него просто е зле, признава без да се церемони много Пол Боулс за The Sheltering Sky на Бернардо Бертолучи, правен по известният му битнически-екзистенциалистко-изгубен роман Чай в пустинята.

И Пол, да ви кажа, е абсолютно прав. Но вина за това като съсценарист има и той самият.

Преди да умре в Танжер, момчето за всичко на литературния гуру от Париж Гертруд Стайн прекарва половин век сред пясъците. Любовните му триоъгълници, конуси и прочее геометрии с Джейн Боулс силно напомнят на Скот и Зелда Фитцджералд.

Бернардо точно това е и хванал – портрет на двама, твърде умни за да се обичат бегълци от западната култура, агонизиращи сред безразличното към драмата им Мароко. За жалост екранната тръпка на Джон Малкович Дебра Уингър e със сексапила на измит с веро бидон. За разлика от нея Джон се справя не зле. Провлаченият му тембър и котешка походка, заедно с внезапните светкавици на гнева радват окото.

Каква е разликата между туриста и пътника, пита скритият зад камерата Пол Боулс в началото, когато Порт и Кит Моресби пристигат сред дюните, в компанията на скритата лимонка Скот Кембъл. – Още от пристигането си туристът мисли за връщането, докато пътникът не гледа назад, за него това е поредната спирка в живота.

Виторио Стораро е може би най-хубавото нещо в прекомерно протяжната лента. Камерата му претопява пясъците на Сахара в течно злато и извиква болезнено чувство на смътна загуба.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!