Всяка кино интерпретация на литературна класика е спорна и примерна. Тази на Waiting for the Barbarians не прави изключение. Уникалното тук е, че адаптацията на едноименния роман на Кутси е направена лично от него.
Историята е по невероятния случай на внедрения в гангста фамилията Бонано Джоузеф Пистоне, живеещ под чужда самоличност някъде, все още, заради чийто къртовски труд, в торбата на фебере падат не по-малко от 100 мутренски глави.
Осемдесетарски Бостън, италианска vs ирландска мафия, корупция; материалът в Black Mass почива върху тру сторито на главореза Джеймс “Уайти” Болджър, излежаващ още първата от 12 доживотни присъди в САЩ. Toва е вторият филм за Уайти след като в Departed Джак Никълсън го закова безпардонно. Както е редно след “Добри момчета”, разказът върви отзад-напред. Ретроспективата разгъват...
Transcendence е поредния сай-фай антиутопичен продукт. Разбунтувал се срещу ограниченията на човешките тяло, разум и Бог мизантроп (Джони Деп) импринтира гения си в супер компютър -дело на живота му.
Ритъмът на The Brave е толкова смело разтегнат, че емпатията към нарцистичния, с визия Дон Хуан де Марко(94) Деп бързо се изпарява. Лириката подгряват самовлюбени акустични китари; музикално отговорен е Иги Поп (с камео), ама честно казано няма нищо от Иги Поп. Гето екстериорът (сводници, зомби индъстрил типажи, метиси, бели фрикове) допълнително играе на социалната струна.
Деп играе обиграно (с респект към Малкович от Опасни връзки), с видимо удоволствие, обогатявайки стария си реквизит с почти новия характер на романтик горящ в огъна на егоизма.
Всяка кино интерпретация на литературна класика е спорна и примерна. Тази на Waiting for the Barbarians не прави изключение. Уникалното тук е, че адаптацията на едноименния роман на Кутси е направена лично от него.
