Изкуственият интелект е разджуркал бодро ключови думи като "бетон", "архитект","авангард","Европа", "Холокост", "травми, травми и още травми", "християнство" и "какво да направим за спечелим оскари", и е пльоснал на екрана едно нагло естетическо недоразумение, което разбира се, безкритичния зрител "купува" от воле.
Бруталистът – монументалния исторически епос на Брейди Корбей, който получи 10 номинации за „Оскар“, включително за най-добър филм, режисура и главна мъжка роля на Ейдриън Броуди. Преплитайки провокативен гоблен от теми за привилегия, пари, религиозна идентичност, архитектурна естетика и устойчивостта на историческата травма, Бруталистът е дълбок, изключително увлекателен и брилянтно изигран епос, който ни напомня, че миналото винаги присъства в нашето настояще.
антиутопия за стерилно бъдеще, в чийто информационно-дигитални кулоари емоционалността се смята за грозен дефект, подлежащ на лечение
Лъжа и истина, реалност и параноя стават неразличими, но целта е възмездие, а то не може да е без адресат.
леденият Майкъл Фасбендер, с двойната си роля и подмолно нечовешкия хумор на Антъни Хопкинс от Ханибал е истинската причина да се разпиша като фен на филма
Преживяла минали афери с ученички на мъжа си съпругата(Мини Драйвър) е в нов дефицит на доверие, в екзистенциална дупка е и набеденият хуманитарист, прогарящ слабите нишки на спомените (добре използвана асоциация към най-запомнящия се филм с гай Пиърс Memento).
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
