Пише и снима. Ентусиаст любопитен към градския детайл, oбикновено в периферията на (поп)културата. С отношение към обекта, бил той ням жест в скулптурна композиция, гълъб, скрита в кашон антика, графит, парче небе, архитектурен наратив или доверена от събеседник история в историите. Автор на естетските фоторепортажи за Етюд-и-те на София – набиращ популярност личен проект. Публикува в banitza.net, spisanie.to, chronicle, ploshtadslaveikov. Завършва магистратура по теология в СУ. Преди това – богословие в Семинарията.
“Съчетаването с Via Magazine (мястото където е зам. ред.) се измерва в това, че все пак никой не трябва да се занимава само с богословие. Трябва да има и друга професия/Част от нещата, които правя е да преправям стари мебели за друга употреба. Поне когато съм си вкъщи – едно селце на 7 километра от гръцката граница. Петрово се нарича, общината е Сандански.”
Обсъжда пристрастно Triage на Фарел, книгата на Духовни Мамка му…и крава!, трансформациите на Бейл; със сантимент към батъл епиките Brave Heart, The Lord of the Rings, Star Wars, Gladiator, The Last Samurai. Барахир Грей му е псевдонимът в нета. Ранобуден е и е киноман. За нас е чест да ни гостува.
Иван Шишиев е на 23.

Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?
Само най-близките си.

Най-тъжната история, която си чувал?
Нераздутата, с капка гениалност.

Твоят топ 3 за деня?
Книга, кафе, секс.

Едно доказателство за края на света?
Трилогията, пардон, вече тетралогията „Лудия Макс“.

Как ще наречеш своето място?
Вкъщи, у дома, библиотека.

Митът, в който вярваш, и този в който се съмняваш?
Че за всичко си има причина. Че Съветската армия ни е освободила.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
С пътуването на автостоп.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Албума “Песни от лабиринта” на Стинг. Прекалено си ми е личен. А, да, и особено чалга.

Най-самотното питие?
Първото, преди да дойде второто.

Любимата абревиатура?
ПМС

Фото: Мина Дедова, личен архив Иван Шишиев

Какво видя през ключалката за последно?
Куполa на Сан Пиетро в Рим, една портокалова градина и река Тибър.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Че „Госпожица Юлия“ е хубав филм.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Само Роналд Макдоналд и Пеевски. Ама, ако може, без право на връщане.

Езикът, който искаш да владееш?
Арабски

Списанието, на което искаш да си корица?
Esquire

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Нашите броим ли ги, че те са по-скоро като луни. Не греят със собствена светлина – само отразяват.

Тормозел ли си съученик като малък?
Не стигнах до там.

Какво ти се колекционира?
Още антикварни книги и карти.

Колко често си сменяш паролата?
Прекалено често – почти никога.

Личната ти прогноза за времето?
Слънчево, без вятър.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Ще прескоча оградата и ще нахапя собственика ми.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Да.

Kолко хора ти играят играта?
Много малко. Аз, Моя милост, Иван и Шишиев. Но се увеличаваме!

Кога научи правилата на движение?
Ами… Има време.

Личната ти прогноза за времето?
Същата като по-горе. Само че да има и два-три облака, за да ме хване вдъхновението.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Не, но близките ми ме тероризират да спра.

Кого искаш да саботираш?
НДК! Както и оня паметник отпред.

Кой сбъдна последно твоя мечта?
Сложен въпрос. Май бе приятел, ама може и да съм бил аз. Или Бог.

Съжаляваш ли за някой бутон, който си натиснал?
По-скоро, че не съм натиснал навреме!

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Две е повече от едно само в втори клас, началното. След това всичко се променя. Май само две и две винаги правят четири.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Не! Това в много отношения е незапомнящо се.

Градска невромантика, или селска идилия?
Селската идилия по ми е залипсвала.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!