Лудият Макс (1979-85)


mad max 1979

Ревю на Иван Шишиев за Mad Max Trilogy (1979-85):

Пъкленото видение на сценариста и режисьор Джордж Милър за един свят, в който човечеството почти се е заличило с атомните бомби на една нова световна война. В него хората са странстващи бедуини, търсещи все повече липсващите вода, храна и петрол, а единственото, което ги задържа в разлагащата се действителност, е тяхната лудост.

Разпад! Това е думата, която описва цялата постапокалиптична митология на Милър. Бензинът е спойката на трите части, съствката, която ги  развива и изпраща по пътищата на безизходицата, алегория на икономическите кризи, обхванали седемдесетте години на XX век от Австралия до Европа и Америка (впрочем, особено актуално и днес).

Подкрепен от тази философия Милър вае своят свят. Значителна част от него представлява пушката-помпа на Макс  и неговият автомобил- Ford Falcon, истински змей снабден с 5, 7-литров V-8 двигател с четиристепенна кутия, с триста конски сили под капака.

В първата част разрухата е обхванала Австралия, беззаконието властва в лицето на престъпни групировки, обиращи последните цивилизовани индивиди, пътуващи по пътищата й. Макс Рокатански е моторизирано ченге, което се опитва да запази реда по магистралите превърнали се в масови полета за ултра насилие. Всичко се променя, след като съпругата и синът на полицая са брутално убити. Макс забравя за дълга си на униформен и се превръща в яростен антигерой – мълчалив, без капка жал, преследван от самообвинения.

Още е непонятно какво е накарало геният Милър да избере Мел Гибсън за главната роля. Според слуховете младокът Гибсън (тогава на 23) се появил на прослушването след бой в бар, с насинено око, и това се е запаметило в главата на режисьора дотолкова, че да го вземе.

Mad Max 2: The Road Warrior (1981)

Втората част – Mad Max 2: The Road Warrior/ Пътуващият воин е по-заплетена. В пост-апокалиптична Австралия Макс Рокатански е мъж без минало, без бъдеще и без име. Годините на ядрени войни са приключили, но радиоактивната зараза е засята в земята, убивайки всичко живо или превръщайки го в бегъл спомен. В този свят водата и бензинът са това, от което човечеството се нуждае. И двете струват повече от живота на десетки, но не се купуват с пари, нито със злато – за първи път от съзнателните десет хилядолетия на човечеството този метал няма никаква стойност. Един петролен „оазис“ , в който хората все още знаят как да рафинират „черното злато“, е нападан всеки ден от банда, търсеща начин да се докопа до горивото. Тук героят на Мел Гибсън бива въвлечен във война, която не е негова, но от която има нужда. Позволил си да се включи в нея заради наградата от галони с бензин, Макс добива отново това, което е загубил – човечността си.

Втората част, както и третата са доста по-добри откъм кинематография и операторско майсторство, една от причините за коeто е и много по-високият бюджет, възлизащ на 2 милиона долара за „Пътуващият воин“ и 12 – за „Лудият Макс отвъд Тъндърдоум“. За съжаление последната част не може да се мери по съвършенство с предишните. Една от причините – този размах на мисълта, макар и да съдържа по-сгъстена визуална агресия, няма завършеност.

Mad Max: Beyond Thunderdome (1985)

В „Mad Max: Beyond Thunderdome” (1985) Макс тегли колата си с камили, през пустините сле д катастрофата. Горивото окончателно е свършило. Мъжът без минало се озовава в Бартертаун – град, който се опитва да се върне в някакво подобие на цивилизация. Властващата над пост-апокалиптическия град Онти Ентити (в ролята Тина Търнър) нарочва Макс за гладиаторски битки в колизеумa на града – „Гръмотевичният купол“. Победител в игрите, но прокуден от града, Макс попада в райски кът, сред вода и деца, които в негово лице виждат своя Месия, водещ ги към „Обетованата земя“, наречена „Утрешна земя“. Тръгвайки да го търсят, те се озовават сред руините на някогашен мегаполис, където разбират, че светът какъвто е бил, вече никога няма да се завърне. Колкото до героят на Мел Гибсън… е, той не остава там, а продължава своя път на изкуплението, гонен от демони, в земята на хаоса, отвъд пределите на разума. На моменти третата част прилича на „Уилоу“, нo без фентъзи елементите и красивия романтизъм. Тук властва деспотичният ум и жаждата за власт, които дори в почти унищожения свят са безпрекосло̀вни.

Трилогията „Лудият Макс“ често не е разбирана от мнозина. Загадка е какво се случва между трите филма. Въпреки всичко на Милър трябва да се признае едно – само той знае как да направи от едно парче суха земя, малко бензин, кола, млад мъж, и почти разтопен от жегите асфалт реквием за погубеното човечество.

 

 

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)