Identification of a Woman (1982)

Изоставен без предизвестие от жена си, режисьорът Николо се хвърля през глава от една афера в друга. Задънена в романтично и професионално отношение улица подобно на героя от 8½ на Федерико Фелини (1963), впрочем. Допълнителна фрустрация за Ник идва от факта, че не може да намери женско лице за новия си филм. Филм, за който няма и сюжет. Ник търси формално лице, но инак търси нещо много повече. Освен актриса, му е необходима и жена, която да запълни емоционалната дупка, в която е оставен. Заклещен е безизходно в мрежата на алтруистични амбиции, егоистични навици и счупена комуникация с правилата на настоящето. В отношенията с хората е в асинхрон, объркан. Виждаме го изнервен да разбулва шейсетарските си илюзии със своя верен продуцент. Зад тях в просторния му комфортен дом закарфичени ни гледат лицата на десетки потенциални музи.

Началата на филми във филма Identification of a Woman са много и аморфно-латентни, като неизменната за Антониони мъгла. Това трансформира филма в лабиринт, ребус или витраж, който може да бъде разглеждан, решаван и обсъждан от различни посоки, ъгли, перспективи. Отражението на една история влияе на цветността на другата и обратно. Някои от тях са творецът и неговите двукраки вдъхновения; социалната полза от творчеството въобще – критиката, че докато автора теоретизира словесно светът се променя и нехае за неговия патос/жест/акт. Самообвиненията, че кинорежисьорът не е способен на истински бунт в живота, а се крие зад фиктивния удобен свят на художествената измислица и индустрията, която ги продава на пазара на илюзии. Николо изразява възхищение пред целеустремеността на терористите от Brigate Rosse, например. Предполагам заради това в САЩ филмът получава негативни рецензии и пас за разпространение едва десет години след появата си. Има и реплики на Ник на открито презрение към изисканите снобарски партита, забавления и въобще прослойката на богатите. Антониони не може да се въздържи да не го репликира навсякъде. За него так.нар. аристокрация е дълбоко корумпирана и във външния й блясък няма и следа от достолепие. “Наказва” я щедро с ужасните поп осемдесетарски ритми на Eurotrash.

Финалът на Идентификацията на една жена е лиричен. Николо си представя как прави забавен космически филм, идея-подарък от сина на сестра му. Фантастичният му въображаем филм обаче отново е умозрителен и задава невъзможните въпроси на възрастния, в което виждам чувството за самоирония на Антониони. Ирония има в това, че като алфа-екземпляр Ник е бомбардиран от агресивни случайни девойки на улицата, в магазина подкупени от статуса му на режисьор. Това ласкае егото му, но по никакъв начин не помага да избистри ума му; в една трагикосмешна ситуация Ник губи контрол и проплаква, че се чувства импотентен.

Николо е в творческа криза, с изострена до мнителност чувствителност. Мистериозни заплахи от неизвестен източник (страхотна сюжетна линия) го давят в маниакална мнителност и параноя. Поведението на Мави/Daniela Silverio само ги захранва и налива масло в огъня на неговата клаустрофобия. Загадъчният й образ е изграден великолепно и пълнокръвно. Еротичните сцени са заснети от авера на Антониони Карло Ди Палма стилно. Този оператор заслужава всички златни палми на света. Сексуалната експлицитност и подгизналата в блър магистрала са визитната картичка на филма. Хореографията на ръцете на Мави е препратка към спазмите на ръцете на Моника Вити, в който избереш техен общ филм. Моника я няма, но холограмата й е в стаята. Докато героинята Ида на Кристин Боасон е заземена и емоционално честна Мави е в другия полюс, физически, интелектуално, сексуално; сложна, изплъзваща се, непроницаема – оттам обсесивната тяга на Ник.


Разбира се, няма отговори на безбройните въпроси във филма, последен от активния период на Антониони. Има само елегантни маневри и оставени на въображението ни възли от житейски ситуации обвити в изолацията на абсурда.

В средата на миналия век киното е в сърцето на съвременника, това сега не е така. Затова филми като Пиключението, La Notte, Затъмнението , Червената пустиня са повече паметници, отколкото просто филми. Плашещата като Акропола строга сериозност на Антониони в момента навярно се разглежда от днешния човек като фосил в музея. А прокълнатото му величие, може би само повдига вежди в недоумение.

Създаден в късната есен на седемдесетте на режисьора, Идентификацията на една жена не е високо взискателен шедьовър от ранга на изброените в горния абзац заглавия. За сметка на гениалността обаче притежава спокойствието на самоиронията и хумора, носител на които е застаряващи режисьор Ник. Антониони може да си го позволи. Встрани от секс-сцените повествованието носи типичната за Антониони неуловимост. Тематизирана е кризата на хетеросексуалната двойка и съдбата на отношенията мъж-жена в епохата на пост-освободителната революция на жените. Мисията на залязващия Ник да идентифицира за себе си жената във всички възможни жени около себе си може да ти причини вертиго, като стълбищната фуния без парапет, на която причаква Мави. Може би точно защото е в зенита си, Ник изследва с далекоглед огнената повърхност на слънцето.
Във филма-епитафия (недоразумението Отвъд облаците не го броя) ще видиш и един социологически портрет на Рим (като Вечен град той е в константен упадък) населен с мрачните фигури на сводници, наркодилъри, мутри и ъндърграунд сенки (буквално с древната римска вила под къщата му).


Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни станеш патрон. Може да ни подкрепиш и като цъкнеш ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

Други филми на Антониони:
Нощта (1961)
Приключението (1960)
Фотоувеличение (1966)
Затъмнение (1962)
Професия репортер (1975)
Отвъд облаците (1995)

5/5 - (2 votes)
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.