Нощта (1961)

Нощта (1961) обема 24 часа от живота на безрадо италианско семейство. И двамата са съкрушени в невъзможността да открият коренчето на някогашното желание, или да повярват във ново такова. Лидия/Жана Моро линее сърдита. През цялото време, обвинява мъжа си Джовани за собствената си липса на страст. Джовани пък няма сили да си изправи гръбнака, камо ли да се гневи. Пуст е, няма идеи, само спомени. Лидия посещава местата, на които са били влюбени, както поклонник мъртви реликви. Всеки търси някой, който да го обича, без да рискува.
В началото на филма посещават общия си приятел Томазо – на смъртно легло в болницата. Макар и на морфин той пие шампанско с Джовани и го окуражава в таланта и успеха му на писател. Томазо е духовен контрапункт във филма, функцията му ще бъде обяснена (за съжаление почти буквално) на края. Джовани има премиера на последната си книга. На събитието безизразно спазва етикета и раздава автографи, включително на нобелиста Салваторе Куазимодо, мярка се и младият Умберто Еко.

После отиват в локал. Окото на отегчения буржоа развлича двойка полуголи чернокожи акробати. Вият мускулести тела под съпровода на оркестър. По-късно Джовани и Лидия занасят разпада на брака си на купона на простоват индустриалец. Магнатът прави предложение на Джовани за работа – предлага да наеме на щат перото му, както и да напише книга за фирмената му история. “Най-сетне ще може да си независим” – кълве го Лидия, чийто пари подпират Джовани – Антониони е безпощаден. Има и анекдот за Хемингуей. Ояден търговец разказва как Хем печелел милиони долари – “колкото си иска”, и дори интелектуалец като Джовани не може да презре такова умение. Въздухът е напоен с усещането за всеобщо неудовлетворение, като предизвестие за буря. Личността е в криза. Празненството жужи от кухи повърхностни разговори, похотливи намеци и екстатични жестове. Емоциите са отчаяни, на ръба на истерията. “Все едно като надуват тая музика ще променят деня” – тъпче пепелта на суетата Лидия на следващата сутрин.

Богаташите колекционират интелектуалци – казва кисело Лидия. Бремето на годините й е непоносимо, не ги разбира. 22-годишната Валентина, с която споделя това й е младо копие. Джовани я целува и търси малодушно любовната й подкрепа й пред погледа на съкрушената Лидия.

Последните десет минути от филма са отредени за болезнения, наложителен и очакван разговор между Лидия и Джовани, немислимо бъбрив и разностилен спрямо другите два филма от неофициалната, тиражирана като “екзистенциална трилогия” Приключението (1960) и Затъмнение (1962). Тук любовта все още е теоретично възможна и спасително въже (по скоро сламка).

Лидия прочита от сгънат лист по младежки живо писмо, пламенно обяснение в любов. В края му Джовани пита искрено от кого е – не се разпознава. За да поправи грешката и уплашен за себе си, той награбва разтърсената Лидия в имитация на чувство. Рутината се оказва за предпочитане от самотата. От (не)любовната сцена, тъга пролазва като пребито куче. Прозира стимулът да се преследва смислен живот с маската на любовта, като лек за празнотата.

Джовани, като фатално изгубен и изчерпан на всички фронтове е 60-тарски предвестник на Ник от Идентификацията на една жена (1982). През десетилетията Антониони върти кръгове в една спирала. La Notte безспорно е красив и важен, но твърде разказвателен и с отворени врати за зрителя; не е еднороден. Първата една трета е по-лаконична и силна. В нея Милано е враждебен, непознати се втренчват в протагонистите от упор, често бучи заплашително-военен моторен шум от самолет или хеликоптер в небето. Човешките глави понякога се озовават в смущаващо непосредствена близост до камерата (шахматната игра в болницата). Антониони прави всичко възможно за да ни внуши дискомфорт.


Богаташите са окупирали концепциите за бъдещето, интелектуалците им са цвете в ревера. Марчело играе страхотно като безволеви артист- мекотело. Нищо общо с амплоато му при Фелини, въпреки че към Антониони и Тонино Гуеро в сценарният екип е и Ennio Flaiano, разписал поне четири скрипта за Федерико. Следим Марчело увлечен в безсмислена унизителна игра със скучаещо капризната дъщеря на домакина Валентина/Моника Вити. Тя чете епичната тухла “Сомнамбули” на Херман Брох; казва че има много пороци, но не ги практикува (от мързел). За да изпита тръпка със семейството си ходи до Америка, за да види на живо ураган (жестоко написан момент).
Костюмираната тълпа се държи дразнещо инфантилно. За Валентина Джовани е състрадателен егоист, присмива му се като на лицемер, какъвто писателят знае че е.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни станеш патрон. Може да ни подкрепиш и като цъкнеш ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

Rate this post
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.