Развоят на събитията в леговището на звяра включва великолепно оркестриран разказ за отмъщение и стабилно поднесена любовна история. И двете преплетени в патетична спирала възпяваща Джанго и Брунхилда.
Освен отдаващият почит към историята на киното начин на заснемане и реверансът към жанра (Тарантино неколкократно заявява, че ще направи 3 уестърн филма преди да посмее да се нарече уестърн-режисьор) в The Hateful Eight на преден план изпъкват - както винаги- дилалогът, и - за първи път- силно резониращият политически подтекст зад репликите.
Професионалните критерии за достоверност, които Иняриту и Еманюел Любецки (оператор на „Слийпи Холоу”, „Децата на Хората”, „Дървото на живота”, „Гравитация”) си поставят, няма как да не респектират.
Когато чуем за уестърн, винаги си представяме една конкретна обстановка с конкретен тип обитатели – дали по spaghetti western рецептата на Серджо Леоне, дали покрай върналия в мейнстрийм кината жанра Тарантино.
Докато Фокс язди собствения си кон, Чита и хвърля мътни белтъци, истинското удоволствие от актъорската игра зрителят изпитва гледайки невероятно изобретателния в употребата на езика Кристоф Валц и експлозивния, огнен ДиКаприо. Ролите им, както и тази на Самюъл Джаксън като черната хрътка-иконом, Куентин пише специално за тях.
The Shooting е инди, мистериозен колкото си искаш уестърн. Не, това не е оксиморон, жанрът е условност, маска, а скриптът- дело на Джак Никълсън и режисьора Monte Hellman отразява екзистенциалния дух на 60-те.
Развоят на събитията в леговището на звяра включва великолепно оркестриран разказ за отмъщение и стабилно поднесена любовна история. И двете преплетени в патетична спирала възпяваща Джанго и Брунхилда.
