Пo-як постер не бях виждал от "Cold Souls" насам. Метропия стои в сянката на „1984”, но и по-светли умове от моя твърдят, че от 50-те насам, (аз бих дръпнал до „Ние” на Замятин от 20-те ) антиутопията е обособен жанр със всичките му прилежащи клишета и тн и тн.
В The road съвестно са се постарали всичко да тъне в сива пепел, прах и човешки останки. Последните понякога са живи и преследват полуживите от глад. Действието се случва след края на краищата (Трета световна или не – няма отговор), когато мъж и малкият му син се опитват да оцелеят, придвижвайки се по една от изгубените магистрали на апокалиптична Америка. Флората и фауната са напуснали Земята заедно с Бог.
Само разбунтувалият се ангел, все още вярва в Човека. "Ако не се изгубиш, няма и да се намериш". Такава е ангелската диалектика.
За него крилата (привилегиите) са ненужно тегло - реже ги още в началото. Липсата им компенсира с тонове огнева мощ. Мисията му е да спаси надеждата на човечеството, намираща се в корема на глуповата сервитьорка в зачукана сред американската пустош закусвалня.
Първоначално зарадван, човек остава с грешното впечатление, че в Ноевия си ковчег 2012, Роланд Емерих е отделил място само за екземплярите с най-подходящо ДНК за възпроизвеждане - каймакът на 47 нации и всички други, които могат да си купят спасителния билет от 1 млр. евро.
"Видеохалограмата ще бъде най-доброто последно изобретение на човека"- казва Касъл по едно време, точно преди да затанцува и затананика "I got you under my skin" на Синатра, заобиколен от Thriller-зомбита, и пет минути преди Бътлър-Кейбъл, да остави супер-интелектът му без черва.
провокативен филмов триптих, който отново събира зашеметяващата Ема Стоун и несравнимия Йоргос Лантимос и изследва коварните и интригуващи теми за властта, контрола, свободната воля и динамиката на човешките взаимоотношения, представени по типичния за скандалния режисьор начин.
