Westworld 1973 преди Westworld (2016-)

Стотици антропоморфни слуги-роботи се грижат съвестта на курортиста да е винаги чиста, независимо от бройката трупове зад гърба му. Но, ето, става бъг в системата и за ужас на корпорациата, бързо разпространяващ се вирус дава на роботите “свободната” воля.
В изобретателната интерпретация Westworld (1973) на Майкъл Крайтън, върху темата за роботите и тяхната подчинена на създателя им роля, ще откриете първоизточник и вдъхновител на много по-късни, станали еталон в сай-фай жанра филми като “Изкуствен интелект” и “Терминатор”.
Концепцията за бунта на изкуствения интелект фигурира още от апокрифните версии за създаването на библейския Адам, други популярни примери са кабалистичния Голем, и, разбира се, “Франкенщайн” на Шели. На сценарийно ниво Крайтън няма никакви претенции да надхвърля робо-литературата на Карел Чапек, Айзък Азимов и Артър Кларк. А и не е нужно.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
Пропуските в сюжета на Westworld, а те не са една и две, са пренебрежимо безобидни в сравнение с постигнатата със смешни пари футуристична атмосфера и внушително мрачни прогнози. Няма по-подходящ за ролята на уестърн-робота от Юл Бринър, ревизиращ самоиронично градения с десетилетия имидж.
Сюжетът не ме трогна особено, но атмосферата на филма е жестока, идеята също! Има много впечатлителни моменти и напрежение, особено в трети акт, където се случва гонката между робот и човек.
Окото ни е обръгнало на визуална агресия и всякакви интерпретации по темата