Метропия (2010)

Пo-як постер не бях виждал от “Cold Souls” насам. Метропия стои в сянката на „1984”, но и по-светли умове от моя твърдят, че от 50-те насам, (аз бих дръпнал до „Ние” на Замятин от 20-те ) антиутопията е обособен жанр със всичките му прилежащи клишета и тн и тн.

Тук на преден план е страхотната в изкривения си реализъм като надрусана с ЛСД 3Д МАX анимация, в която всеки кадър би отказал Олдъс Хъксли от спринцовката.

Преобладаващата гама е на разтопен асфалт. Изтерзано е преобладаващото състояние на героите, някои от тях със съвременни татуировки. Реквизатът смесва атрибути на бъдещето с такива от миналото, както бяха направили в “Блейд Рънър”, например.

Главният герой живее в краен квартал на Стокхолм, поразително напомнящ софийския “Дружба”2 и е роботник е в корпорацията на бъдещото- Трекс,  направила всички кътчета на света спирки в метрото си.  Корпорацията-монополист държи в подчинение служителите си и близкото около нея население, чрез зловеща формула на продаван от нея шампоан. Веднъж проникнал в корените на косата шампоанът саботира приемника си, като изпраща мислите му до анонимен оператор в Централата, където ги тушират и управляват 24 часа в денонощието.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Гласовете могат да бъдат само на Vincent Gallo, Juliette Lewis, Udo Kier и големия Стелан Скарсгаард( синът му също е там). “Обектите”, на които са оператори също леко им приличат.
Don’t listen to your inner voice и гледай.