Лос Анжелис на 50-те – икономически едем, лайфстайл утопия, метрополия във време на изключително самонадеян поствоенен устрем.

Расизъм, сексизъм, полицейски произвол(приемливи за етиката на епохата), бухлати пинъп-пепеляшки, стоманени замъци качени на колела и гламър-къщурки изписани по каталог.

Вавилонския вечно млад имидж поддържа негласният сговор между властта и нейния организиран антагонист – дилъри, спекуланти, медийни труженици и прочее енергична поквара.

Героят на Кевин Спейси е сработил се с вестникарски фотограф (като от The Public Eye ) детектив, с който въртят шоу “Значка на честта”, или нещо подобно. Вътрешна афера стигаща до началството излиза наяве, когато след масово убийство в бакалия, враждуващите Пиърс и Кроу, прибързали със заключенията, разбират след като са се изпотрепали, че само ако обединят сили биха имали шанс срещу колегите си (Copland?)

В добрата чандлърова традиция е намесен и сводник-хирург, който задоволява нагона на средната класа с моделирани от него двойнички на звезди. Една от тях е нарисуваната от Уолт Дисни Ким Бейсинджър, в разцвет на своята женственост, ранима, готова за спасение и оскар, кралска територия на която всеки би искал да дебаркира.

“Поверително от Ел Ей” е винаги приятно за гледане класическо крими с прет-а-порте на цял отбор А-играчи. С оглед стероидната наситеност в днешните сериали действието изглежда незадоволително бавно, но мястото му в сърцето на лоялния киноман е непреходно.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!