До 22 октомври 2021 в галерия “Райко Алексиев” може да видиш NUMINOUS – новата сайт-спесифик изложба на Симеон Стоилов, четвърти проект на Симеон създаден специално за галерията след “Остров” (2003), “Изолатор” (2007) и “Изход” (2015).
Прес-текстът гласи, че проектът се припознава в творчеството на Рудолф Ото, влиятелен религиозен философ от 20 век, от чиято концепция за свещеното Стоилов се вдъхновява и за заглавието. Бърза справка дава да разберем, че NUMINOUS като термин от теологията и психологията маркира душевното състояние, в което човек преживява присъствието на мистерия, в което преживяване е подвластен едновременно на страх и на влечение към обекта на мистерията.

С тази неизбежна преводна бележка навярно започва всяко ревю за NUMINOUS. Латинските наименования са rock solid застраховка. Внасят елемент на елитарност и това не е лошо- човек преди да започне да консумира трябва да положи минимум усилия да разбере на каква “мистерия” влиза. В случая заглавието недвусмислено задава много конкретни тон, претенция и прочит, със съответните плюсове и минуси от това. Сакрализира/консервира както своето съдържимо, така и произхода си. Така или иначе, с идеи за пространствена намеса или не, художникът по подразбиране е велик (по С. Дали) манипулатор и това не бива да се подценява.

В търсенето на тотален ефект, инсталацията на Симеон е реализирана достатъчно добре, че въздействието й да работи според замисъла на автора. Определено би стояла чудесно и без теологичното рамо на Рудолф Ото, въпреки че магическият театър* винаги алармира/подсказва (каквото прави и подсъзнанието) за приближаващи явления.

Огромните изпълващи пространството на галерията обеми подтикват към обиколка изпълнена с тихо любопитство. Работата върху осветлението съответства на целите, които обемите трябва да изпълнят – да проектират и “дишат” тревожност. Подобно интенционално замислените едноцветни или изцяло бели платна на Клайн , и абстрактно черните тела на NUMINOUS могат и попиват всяка една интерпретация. Моята беше с кита от опуса Веркмайстерови хармонии на Бела Тар. Обектите приличат и на цепелини или подводници, криптонити готови да приведат в изпълнение смъртоносна за човечеството мисия. Арт произведенията тук са поливалентни, еднакво лесно могат да бъдат припознати както с военни съоръжения, така и с органични форми, важното е, че в аудио-семантичната игра възприятията на зрителя не остават без ангажимент. Състоянието, в което пребиваваш в галерията в този момент е стойността , която NUMINOUS ти връчва на излизане, без значение дали е неорелигиозен екстаз или друго.

*препратка към духовния статус на Alegoria Sacra, кураторски проект на Красимир Русев, отворен за посещение в сградата на СБХ, в периода в който тече и NUMINOUS

** Степния вълк/ Херман Хесе, 1927; съвременнник на Рудолф Ото

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!