Канзас, 70-те години на 21-ви век. Ресурсите на Земята са поизчерпани, по улиците клошарите ги отстрелват за откраднат хляб, а мокрите поръчки са далеч-далеч от добрите стари, праволинейни традиции. Пътуването във времето вече е изобретено и странстващи килъри отстрелват таргета си в миналото, на гюме . Джоузеф Гордън Левит е едно от моторизираните дула. Фен на холивудските екшъни, отдавна излезли от мода, героят му е винтидж железарка учещ френски, ей така, щото е шик.

За заличаване на следите, в един момент поръчителите поръчват на килърите и самите тях. Наричат го “затваряне” на линията. Така разбираме, че в сцената която се върти на лууп през цялото време, помпата на Левит сред разлюления по Хичкок житен клас цели с трийсе години по-старото му Аз, или с думи други, Брус Уилис.

Брус всъщност е на мисия и няма време за интимничене с младостта. Върнал се е за да ликвидира проблемно дете с още по-проблемни телекинетични способности, чието крю отнема живота  на любимата му в бъдещето.

Отдаваща почит на Blade Runner, визията на Looper: Убиец във времето съчетава ретро с футуристичен дизайн: летящи мотоциклети vs. класически модел мазда от 94-та. Реалистичните екшън схватки са като ударите между два тъпи предмета, на заден план. Доминират болката от самотата и нямото отчаяние на овълчените обитатели на бъдещето, пред зациклилия в порочна карма живот. Силен филм за Райън Джонсън, познат ни още от неоноара oт 2005-тa(пак с Левит), Brick.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!