Светослав Тодоров


фото: Калина Иванова, личен архив Светослав Тодоров

Подобаващото интро за Светослав Тодоров задължително минава през поименно отдаване чест на професионалните му занимания и интереси – журналист от екипа на “Икономедиа”, ядро на DJ проекта Indioteque (платформа за концерти на чуждестранни групи в София на почти девет години) и автор на художествена проза. “Хората, които заспиваха сами” излезе преди три години, а отскоро се радваме на съвсем пресния двуезичен zine “Десет разговора”. Историите са преведени от Владимир Полеганов, има фотография от Калина Иванова и Драго Горанов, бонус е “поетичният ремикс” на Веселин Геренов. Ако си съобразителен и пъргав, с бройка от зина може да излезеш от Dukyan Meloman / Дюкян Меломан, музикален магазин, грамофонни плочи, Ателието и Bare Hands Society. Казах ли, че разказите му са превеждани на (засега) английски, сръбски и хърватски? Но всичко гореказано би било само сухо инфо, ако зад него не стояха завидна работоспособност, будеща спонтанно неудобство осведоменост и предразполагащите лекота и привидно безгрижие. Селективното му любопитство и въоръжената с критичност добронамереност дефинират качествения разбор на/в духа на времето. С две думи общият ход на нещата не ти генерира непоносима тревога, когато знаеш, че Светослав е наоколо.

фото: личен архив Светослав Тодоров

Как я караш напоследък?
За няколко седмици съм част от редакцията на Die Tageszeitung, повод за маратон от концерти, изложби, сълзи от люто и десетки километри разходки.

Човекът, когото ще наемеш, за да ти свърши работата?
Разказват, че Кристофър Плъмър се справял добре с кратките срокове…

Най-тъжната история, която си чувал?
По време на размножаване, има голям шанс мъжкият октопод да бъде убит или изяден от женския. И песента True Love на Елиът Смит.

Твоят топ 3 за деня?
Откриването на новата изложба на Адриан Гени*, един от най-интересните румънски художници и част от изключително DIY създадената сцена на творци около Клуж-Напока, за което би трябвало скоро да прочетете в „Капитал“.

Две списания: новите броеве на Exberliner (този месец посветен на „политиките на идентичността“ и изследващ под различни ъгли както мултикултурността, така и скептиците към нея) и n+1 (нюйоркско списание за есета, политически коментари, поезия и кратка проза).

Две книги: Случайно намерих роман, който от години ми се иска да прочета – Goodbye To Berlin на Кристофър Ишърууд, издание от 1977 г., за три евро.

От известно време чета осмия том със събрани творби на Йордан Радичков, включващ пътеписите му от Сибир и Швеция – чета ги преди лягане, което допълнително помага да усетиш една особена сънливост и замечтаност в начина, по който описва Сибир. Любим цитат до момента: „Бръчки, какво криете в своите гънки, излегнали върху челата ? Вие сте винаги там, вие сте върху челата дори на спящите, жилави корени на грижите. Къде ли са сега хората в тая нощ, в своите сънища ли са, натоварени в призрачни влакове. Те се изтърсват внезапно от тия влакове, удрят се в земята и първата грижа от събуждането е грижата за багажа“ . Въобще, както се казва днес: #goals.

Едно доказателство за края на света?
Завръщането на хавлиените чорапи.

Митa, в който вярваш, и този в който се съмняваш?
Вярвам в мисълта, че на 40 всеки получава лицето, което заслужава. Не вярвам в лъскавостта, която се придава на миналото.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Самоподценяването. Отне ми доста време да разбера, че хората, които изглеждат разсъдливи и способни, в повечето случаи не са такива.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Наскоро се запознах с Come Out, невероятна композиция на Стив Райх от 1966 г., която семплира гласа на погрешно осъден африамериканец за убийството на бяла жена в Харлем – едновременно момент от историята на борбата за равни права през 60-те години и от тази на авангардната музика. Май не става за парти?

Най-самотното питие?
Тази последна бира за вечерта, която знаеш, че е напълно ненужна, но въпреки това я изпиваш. Има както самота, така и надежда в тези действия.

Любимата абревиатура?
От съвсем скоро – TеBе като петодивизионния Tennis Borussia, един от либералните отбори на Берлин, с дълга история на проимиграционни ценности, а преди Втората световна война – любимият отбор на евреите в града. С приятели посетихме техен домакински мач от купата на града и беше много приятно преживяване, въпреки 120-те минути ужасно слаб футбол и ужасен студ.

Какво му куца на БГ кунста?
Това, че не се оглежда и не знае, че куца, докато другите бягат. Хубаво е, че и куцайки, пак може да вървиш напред, може дори да бягаш. Но ако можем да перифразираме Стругаре – постройките ни са колкото да не се сринеме.

Какво видя през ключалката за последно
Нищо, въпреки че чувах гласове от стълбището.

Езикът, който искаш да владееш?
Немският е все повече езикът на изкуството и все повече попадам в ситуации, в които трябва да говоря с останалите на английски, тъй като само аз не знам немски. Също така съжалявам, че не бях особено сериозен към сръбския в университета, тъй като малко по-късно започна интереса ми към субкултурите и като цяло изкуството в бивша Югославия – особено покрай няколко регионални групи, които поканихме с Indioteque. Първите езици, на които бяха преведени разказите ми, са хърватски и сръбски, така че като едно малко „благодаря“ бих искал да навляза повече в тях някой ден. А и обожавам Загреб. Имам и леко идеализирана представа за Словения, която все още не съм посещавал.

Списанието, на което искаш да си корица?
Няма шанс, работих в него…

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Както върви, сами си го дърпат.

Тормозел ли си съученик като малък?
Не, но в началното училище аз и мой приятел бяхме тормозени от момичета, които ни късаха тетрадките и учебниците, и донасяха fake news на учителите, че преписваме. Това е само една от многото причини поради които никога не съм наричал жените слаб пол. Сред тях не е случаят с октоподите…

Какво ти се колекционира?
Нови касетки! В ъндърграунда има интересна кулура на завръщане на касетките, която върви с доста интересни дизайнерски решения при обложките и цялостното оформление. Харесва ми и как нещо може да бъде и изглежда готино без задължително да е практично.

Колко често си сменяш паролата?
По принуда. На два-три пъти са ми хаквали имейла и е много любопитно после да видиш до кого си пращал спам – веднъж една от жервите беше Асен Блатечки, с когото никога не съм имал контакт.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Заприличвам на кокершпаньол с по-дълга коса, а може би кокершпаньолите не биха имали голям успех в боевете. Но се надявам поне на един-два момента като тези на Мики Рурк в The Wrestler.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Да, но недостатъчно, за да изляза от магазин, ако видя, че имат само найлонови торбички.

Кога научи правилата на движение?
Само ще кажа, че съм късан четири пъти на листовки.

Личната ти прогноза за времето?
Пороен дъжд от култура и бахур.

Съжаляваш ли за някой бутон, който си натиснал?
Блокирах си картата съвсем наскоро заради сгрешен PIN код.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Би било хубаво, но впечатлението ми е, че добрите (каквото и точно да означава това) често предизвикват негативни асоциации, защото присъствието им може да провокира нежелани въпроси към себе си у другите. Повърхностно съм чел Гор Видал, но много силно вярвам в мисълта му, че ”няма ненаказано добро”. Да те запомнят с добро е риск и за двете страни.

 

 

* малко след интервюто Светльо ни изпрати доказателствен материал от откриване на изложба на Adrian Ghenie. “В Берлин няма котки, следователно тази на Адриан Г е най-реалната котка, която съм виждал от седмици.” (бел.ред.)

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)