The Last Tycoon (1976) e по едноименния последен, издаден посмъртно роман на Ф.С. Фицджералд. Скот започва “Последния магнат” 1939-а, но на 21.12. 1940-а умира и оставя романа си за Холивуд незавършен. Фицджералд e агонизирал в студиата. „Това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“ – пише той на дъщеря си. Горещо препоръчвам великото му есе “Крахът”

Екранизацията на Елия Казан е последната в богата му биография. През 1952- а той предава на Комитета за разследване на антиамериканските прояви 11 имена на режисьори и симпатизанти на комунистическата партия в САЩ, с което хвърля вечна сянка върху величието на художествените си постижения.

Прототип на Монро Стар (Робърт де Ниро) е продуцентът на MGM Ървинг Талбърг, 1899-1936. Босът е дърпал конците на студиото като истински император, до момента в който аферата му с млада британка сваля гарда му към корпоративния свят и съответно бива детрониран; филм във филма. Казват, че Елиа Казан имплантира в разказа личното си критично отношение към холивудската система на филмопроизводство, но това заради което “Последният магнат” си заслужава са няколкото чудесни етюда на м-р Стар на тема какво е кино, как се разказва история в/с картинки, как се обяздва въображението.

За младия Де Ниро, вече ожънал славата на “Жестоки улици” и “Кръстникът 2” това е 13-ият филм. Същата година ще излязат и “Шофьор на такси” и “Двадесети век”. И тук впечатлява с тоталния си контрол над образа във всяка една секунда екранно присъствие, синхрон между движение, глас, лице – всичко. Звездния каст на “Последният магнат” включва титани като Тони Къртис, Жана Моро, Робърт Мичъм, че и Джак Никълсън. Непоносимо за вярване направо. Петте минути Де Ниро-Никълсън са гурме за киномана.

Жестоко и озлобено, нали? Е, деца, това е безпогрешният признак на краха.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!