Да наречем The Stranger нестандартно впечатляваща криминална драма би било много меко казано. The Stranger е разказ от типа “разплитане на случая”, който ни въвлича в мисията по идентифициране на похитителя и убиеца на изчезнало преди няколко години момче. Пълната картина на операцията се очертава стъпка по стъпка. Дълго време не е ясно кой точно е заподозреният, нито пък какво е естеството на случая.
За сценариста и режисьора Томас М. Райт, който 2018-та избухна с Acute Misfortune (биография на художника Адам Кълън, и един от най-добрите австралийски филми на десетилетието) това е втори пълнометражен филм. Райт се вдъхновява от реалното разследване за намиране на мъжа, убил 13-годишния Даниел Моркомб, чието семейство се изказва против този филм. Името на Моркомб обаче не е посочено и не са изобразени нито момчето, нито престъплението.

Еджъртън е полицаят под прикритие, който се опитва да идентифицира убиеца на детете в лицето на брилянтния Шон Харис. Шон е бивш затворник и скитник, чийто път го довежда до Еджертън, представящ се за гангстер от средно ниво. Вярвам, че лицевото им припокриване е търсена находка, подканяща ни да мислим, че там откъдето ужасът е преминал белезите си приличат.

Героят на Еджъртън преживява травмата на жертвите. Отношението му към работата му под прикритие ни вкарва дълбоко в мрачните лабиринти на съзнанието му. При все темата на филма, и очакването най-страшните възможни неща да се струпат пред очите ти, няма нито един кадър на насилие. Еджъртън е в най-добрата си форма, а съкровището на филма е пърформънса на Харис – непоносимо добър. Физическият му контрол, езикът на тялото му нагнетява всяка една сцена с него. За това помага и операторът Сам Чиплин, който създава сюрреалистична театралност, като затъмнява пространството около героите. Стилистичните похвати на Райт (този пич е и жесток актьор, играе във любимия ми Van Diemen’s Land) ползват кинематографичната експресия, без да ни отчуждава от реалността, напротив, по някакъв начин сгъстява времето. Филмът избягва лесните обяснения, както и измислената двусмисленост, онова маниерно разместване на частите в повествованието, което те кара да се чувстваш глупав. The Stranger е може би най-доброто, което се появявало от True Detective 1 и Prisoners насам.

Подкрепи киноблога: https://www.patreon.com/moviesbg
Тениска от брандити: https://branditi.com/