The Watcher (TV Series 2022– ) се гледа на един дъх, въпреки че едва ли ще се помни дълго. Базира се на истински случай, неразрешен и до днес. Не си виждал Bobby Cannavale в подобна роля, още повече пък в главна. Малко дразни единствено частичната прилика с Джордън Питърсън, когото не понасям. Кастът е отличен. Наоми Уотс внася всичко заради което Михаел Ханеке я избра в Funny Games (един от най-трудните на Ханеке), a Линч за Mullholand Drive. Апропо, Дженифър Линч режисира един от епизодите. Миа Фароу (Бебето на Розмари) също ковва десетката като маниакален викториански пуритан, персонификация на известната картина на Грант Ууд. Тъй като жанровата фабула е “кой го направи”, да кажем че маниакалната тревожност е черта у всеки от героите. Между другото, не мога да не отбележа весело-стряскащата прилика на Марго Мартиндейл (крейзи кучката от съседите) с Мария Статулова!

Райън Мърфи досега е замесен в (Feud, Halston, American Crime Story, Dahmer – Monster: Историята на Джефри Дамър) и хорърите Ratched и American Horror Story). Идеята за продукцията му хрумва след като прочита статията на Рийвс Уидеман от 2018 г. в New York Magazine, озаглавена The Watcher. Статията разказва историята на семейство Броудъс, което, след като купува дома на мечтите си в Уестфийлд, Ню Джърси, се оказва обект на зловещо заплашителни писма. Наблюдателят ги информира, че всяка тяхна стъпка се следи. Писмата, пълни с преднамерено сайко пасажи, могат единствено да се тълкуват като опит да се сплаши семейството за да напусне района.

История от реалния живот, неразличима от хорър-роман. Сериалът убедително внушава, че абсолютно всеки може да стои зад ужасяващите писма. Макар че никога не се стига до пълна пародия, има моменти гранични с cartoon парад. Степента на странност е опасно завишена, като за конкурс по американска готика и други фрикове. Домът е изпъстрен с тайни стаи, скрити тунели, пиана, които сякаш свирят сами, и призрачно явяващ се (прескочил от страниците на Антон Павлович) иконом, mentally chalenged, както безцеремонно го етикира Канавале.

Знам че е преувеличено да го търся, но ми харесва да спекулирам че новият сериал на Netflix лансира дискусия за house-фетишизма, което с оглед всичко което една къща представлява като символ (спомни си Къщата на Джак на Триер) е мега яко, в смисъл че говори критично за ценностната система на бедния (морално и духовно) съвременник. Има не една и две реплики в сериала, които са приятно подострени – обсесията на днешния медия-сапиенс по материалното, желанието му да се изолира от проблемите на света по всеки възможен начин сега и веднага и още и още в този дух, но жанровите винетки в крайна сметка ги тушират. Също любопитно е да се проследи и идеята за верижното воайорство – в сериала наблюдателната функция се предава от един на друг като завет за служба към нещо свише. Референция (на формално ниво) към наблюдателите в Двойственият живот на Вероника (ако не се бъркам) на К. Кешловски…

П.П

Супер е как контемпорарито е накиснало здраво поп културата, поне в Щатите – героинята на Наоми Уотс е керамик артист – бих казал посредствен, на който се отваря парашут за участия в престижните Маями базел и други арт-феъри. Та става ясно, че тя вече няма да зависи от хедж фондовите маневри на мъжа си, един вид кунста рулира над шибаните финансисти, и, точка за феминизма, естествено.

Подкрепи киноблога: https://www.patreon.com/moviesbg
Тениска от брандити: https://branditi.com/