Purple Noon (1960)

1960-та ударно излизат два филма с Ален Делон, които светкавично му печелят международно признание. Единият е Под яркото слънце, екранизация по роман на Патриша Хайсмит, другият е „Роко и неговите братя” под диригентската палка на маестро Лукино Висконти. Персонажите в двата са диаметрално противоположни. Докато в Роко Делон е ангелоподобен, в Plein soleil е олицетворение на злото. Неговият Том Рипли е бедно момче, изпратено в Италия с поръчка да върне обратно богатия и разглезен бизнесмен Филип при родителите му в САЩ. Истинското намерение на Том обаче е да открадне самоличността на плейбоя (витален и запомнящ се Морис Роне, незабравимо заседнал в паметта от Асансьор за ешафода ‘1958 , Смъртта на един негодник ‘1981, La Piscine ‘1969, Блуждаещ огън ‘1963) и всичко, което върви в комплект с нея – яхта, акции, кеш + кошутата Мари Лафоре.

Рипли имитира Гринлийф, за да разцъфне в черен нарцис и Краля Слънце. Есенциален момент, в който корумпиран от красотата си “Том в Огледалния свят” се слива с Филип и напуска собствения си разсъдък. Абсорбира приемника методично и без остатък, точно толкова зловещо колкото чудовището в Пришълецът анихилира своите жертви. Етюдът с огледалото, иронично е и събирателно “хайку” за кариерата на Делон в цялост – обожаван повсеместно, но неизменно сам, раняващ, алиениран.

„Под яркото слънце“ е френско-италиански трилър на на френския кинорежисьор Рене Клеман. Литературният първоизточник е романът на Патриша Хайсмит от 1955-а “Талантливият мистър Рипли”. “В зенита на слънцето”(още един беге вариант на Purple Noon) сe смята за първият голям успех на Ален Делон.

непълнолетният 17 годишен Ален Делон попада във военноморския флот; Индокитай, 1952

Пръв филмира роман на Патриша Хайсмит Хичкок с “Непознати във влака”. След него са Клод Шаброл с “Крясъкът на совата”, Клод Миле с “Предай му, че го обичам”, и двете киноверсии на “Талантливият мистър Рипли” – едната от Рене Клеман (“Горещо пладне” с Делон) и втората е на Антъни Мингела (“Талантливият мистър Рипли” с Мат Деймън).
“Играта на Рипли” (с Джон Малкович, 20 г. по-стар от Рипли на Мат Деймън) на Лилиана Кавани пък е втора екранизация на едноименния роман след “Американският приятел” с Денис Хопър на Вим Вендерс.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

Този прет-а-порте епизод с дефилето на социопата Рипли/Делон на рибния пазар ми е любим. А музиката на ветерана Нино Рота (1911 – 1979) е не по-малко убийствена.

Още киноревюта на филми с Ален Делон:

Le Battant (1983)
Лекарят (1979)
Самурай (1967)
Смъртта на един негодник (1977)
The Passage (1986)
Le cercle rouge (1970)
Двама мъже в града (1973)
Ледена гръд (1974)
Les Felins (1964)
Господин Клайн (1976)
Les acteurs (2000)
Убийството на Троцки (1972)

Un Flic (1972)
Трима мъже за убиване (1980)
Shock Treatment (1973)
Нашата история (1984)
Циганинът (1975)
Изгорелите хамбари (1973)
Armaguedon (1977)
Тони Ардзента (1973)
Конкорд, летище 79 (1979)
Роко и неговите братя (1960)
Расата на господарите (1974)
HISTOIRES EXTRAORDINAIRES (1968)
La Piscine (1969)
Сбогом, приятелю (1968)
Първата спокойна нощ (1972)
The Teddy Bear (1994)
Man in a Hurry (1977)

5/5 - (10 votes)
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.