Тони Ардзента 1973

Anton 17.02.2022 0

Заглавието лавира между тези варианти: Tony Arzenta, Big Guns и No Way Out

Един ден професионалният топ-килър на италианската мафия решава, че е време да се оттегли в пенсия. След дълга и плодотворна служба лоялният ронин има пълното право на това, но синдикатът, за който Тони работи мисли другояче.

През 70-те гангстерските филми са в разцвета си, и заради успеха на Кръстникът на Копола(1972 – първия/74-а втора част), и заради самия успех на мафията. Ален Делон е достатъчно добър бизнесмен за да не пропусне шанса да капитализира златната ниша на родна(и не само) почва. Вече е направил като Рок Сифреди хита Borsalino (1970), a 1974-а с Жак Дере и Белмондо ще покорят Щатите и с втората му част “Борсалино и компания” – виж ефекта му върху Дик Кавет в шоуто му.

Та, след успеха на Самурай на Мелвил, с Tony Arzenta Делон се връща отново в шлифера (този път черен на цвят) на наемен убиец.

Казват, че Tony Arzenta е ‘омаж към Жан-Пиер Мелвил, починал безвреме седмици преди Tony Arzenta да бъде завършен – възможно е.

Силно повлиян от естетиката на американските гангстерски филми Duccio Tessari (1926–1994) изглежда като точния човек, който да режисира итало-френската кримка. Заостря доста графичното насилие и вкарва забележителни каскади и с автомобилни гонки, леко революционни към момента, много близки до еталона за времето си в The French Connection (1971). Саундтракът също внася фънки вайб към цялата работа, особено любима ми е втората композиция в него Un Giorno In Più 4:33:

Дали Tony Arzenta е дериватен на The Godfather, жанрово второстепенен и тн. е ирелевантен въпрос, когато говорим за златните години на Делон. С Тесари по-късно ще направят Zorro (1975)