Arbitrage/ Арбитраж (2012)

Културата на елитния клуб, който печели, поставяйки на първо място клиента, се сменя с културата на хедж фонд, който печели първо за себе си. Принципът “бъди алчен дългосрочно” отстъпва на практиката да се одере кожата на клиентите бързо. *

“В Arbitrage Ричард Гиър е Робърт Милър – филантроп и хуманист, който освен задружно и щастливо семейство, е и управляващ финансова империя мултимилионер и регулярна корица на Форбс. Показната благотворителност и гламурен успех обаче имат цена, която някой трябва да плати. Докато на повърхността айсбергът е непоклатим,  непремерената алчност отваря работа за армия математически плъхове, запушващи потъващия кораб със скоротечни заеми.

Инфарктната сделка по продажба на холдинга, по средата на която е Милър, бива застрашена от обективна ревизия и евентуален гръмотевичен скандал, в случай че напористото ченге на Тим Рот разкрие истината за участта на тайната му френска любовница.

Възпитани в патриархат и уважение към щатските президенти в портмонето, децата на Милър наследяват правилата на играта. Съпругата(Сюзан Сарандън) е твърде умна за да задава въпроси, чийто отговори не иска да чуе, а съдии, адвокати и нотариуси просто разхождат печата на порока.

Всъщност, никой освен държавния лузър със значка (Рот) не бива пощаден от биморална диагноза.  В този студен свят всеки има нужда от топло палто. Имплозивното срутване на борсовите крале вече е доволно архивирана тема.

Адекватен на времето си, Арбитраж (без патериците на напомпания с ирония и сарказъм лаф) стъпва върху раменете на Уолстрийт 1,2 и Margin Call, фокусирайки върху аргументираната, градивна (да, наистина е зловещо) употреба на лъжата в семейство, общество и кариера.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!