Жан Пол / Делон и Мариан/ Роми Шнайдер прекарват в привидно безгрижие отпуската си във вила до Сен Тропе. Правят мързеливо любов, галят цигари, наслаждават се на тюркоазенoто богатство, прислужница им сервира напитки. Слънцето се отразява в капките по загорялата им кожа. На повърхността всичко изглежда лазурно, вечно младо, витално. Ревниво пазеното им усамотение обаче е разбито безпардонно на парчета от шумно Maserati Ghibli Tipo 115. На посещение им идва Хари, стар познайник и бивш любовник на Мариан. Бонвиванът в криза на средната възраст, освен с италианския мощен болид дефилира украсен с 18 годишното сълазнително бижу Пенелопе/Джейн Бъркин, негова дъщеря.

Ваканционната идилия на летовницитре изчезва яко дим. От язвително подадени, маскирани като приятелски съвети реплики на Хари, разбираме че Пол е писател, но без книги, докато Мариан е плодотворна в това поприще и единствена се издържа от това. Хари подценява фатално негодуванието и яростта, които сарказма му вдъхват. Изящно монолитна Роми е като шибано египетско божество, котешките й усмивки и амбивалентно поведение към Хари и Пол влудяват. Кръстосаните флиртове, зле прикритите намеци, отровната страст и подмолна ревност между четиримата ескалират в неконтролируемо напрежение и отприщват тотал щета, редуциране на квартета и изпразване на басейна – сам метафора за аморфното насилие и мътни потоци зад сексапилната фасада.

Гореказаното не е най-оригиналната предпоставка за съспенс, но сборният коефициент на физическа красота в каста е чудовищно нажежен, точно каквото е и червеното мазерати.

Дере настоява Моника Вити да играе Мариан, но Делон с безпогрешния си усет лансира Роми (съпругът на Роми по това време се казва Хари, впрочем). Химията през годините раздяла между тях изглежда сякаш нараснала. Една от най-известните двойки в киното се среща на площадката на Кристин (1958), въпреки бурната любов и четири годишен годеж двамата никога не се женят. 64-та Делон я изоставя със семплата бележка: “Отидох в Мексико с Натали”. Роми прави опит за самоубийство тогава. 81-а губи 14 годишния си син, а 82-а я намират бездиханна.. Всеизвестното сърцераздирателно прощално писмо на Делон вече не е лаконично.

Джейн Бъркин на тази си крехка възраст, непохватна и едва напъпила, е чудесен избор за ролята на Пенелопе, напомня Лив Тейлър от Открадната красота. Тя е на 22 по време на снимките на Басейна и току що е пуснала в ефира eдно от най-еротично заредените парчета в историята „Je t’aime (moi non plus)“ – колабо с 41-годишната й любов гениалният френския певец и композитор Серж Генсбур. Контрастът между неговата брутално смачкана физиономия-шкурка и нейната полирана невинност наистина стряскат окото. Това прави по детски наивните й реплики към Делон (за това как Хари се гордее, когато бъркат дъщеря му с гадже) натоварени с перверзен пласт. Изобщо контекстът на лични истории и black hole sun-драми прави всичко в Басейнът (троен обрат на финала) да работи като добре смазана машина, колкото и цинично да звучи това. Нещастието е ценно гориво за изкуството.

Легендарният Жан-Клод Кариер и Дере адаптират диалога за сценария по новелата на Ален Пейдж (1930-). The Swimming Pool е девета колаборация за Делон и Дере. Между другото, никога не съм харесвал особено как режисира Дере, добър занаятчия, но нещо му липсва. Тук има доста пробойни и неоправдани движения с камерата. Дори сетът като дизайн е ъгли. Забележимо повече на второ гледане. На моменти, иначе блестящите актьори изглеждат натирени в мъчителна безизходица. Трилър-достойнствата на филма са достатъчно на брой все пак, за да бъде вдъхновение за редица артисти, включително Лука Гуаданино и неговия A Bigger Splash (2015).

Любимият ни Морис Роне (Асансьор за ешафода ‘1958, Блуждаещ огън ‘1963) сияе. Огромен! Иронично, след Purple Noon (1960) Делон го убива повторно, и то много по-продължително и хладнокръвно отпреди девет години.
Джаз-попът на Мишел Легран действа перфектно, както е забележимо и модното участие на дизайнера André Courrèges,с неговите мини поли.

Вглъбеността на героите, отчуждени, уплашени от жестокостта си, изоставили илюзиите и идеалите на младостта, свъсени и помрачени (Не обичам лятото, казва Роми), разочаровани и потиснати от реалността – La Piscine подсказва какви теми ще преобладават следващото десетилетие.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни станеш патрон. Може да ни подкрепиш и като цъкнеш ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

Още киноревюта на филми с Ален Делон:
Сбогом, приятелю (1968)
Първата спокойна нощ (1972)
Un Flic (1972)
Les acteurs (2000)
Господин Клайн (1976)
Les Felins (1964)
Ледена гръд (1974)
Двама мъже в града (1973)
Le cercle rouge (1970)
The Passage (1986)
Purple Noon (1960)
Le Battant (1983)
Лекарят (1979)
Самурай (1967)
Смъртта на един негодник (1977)
Убийството на Троцки (1972)
Трима мъже за убиване (1980)
Shock Treatment (1973)
Нашата история (1984)
Циганинът (1975)
Изгорелите хамбари (1973)
Armaguedon (1977)
Тони Ардзента (1973)
Конкорд, летище 79 (1979)
Роко и неговите братя (1960)
Расата на господарите (1974)
HISTOIRES EXTRAORDINAIRES (1968)
The Teddy Bear (1994)
Man in a Hurry (1977)