La Piscine (1969)

Жан Пол / Делон и Мариан/ Роми Шнайдер прекарват в привидно безгрижие отпуската си във вила до Сен Тропе. Правят мързеливо любов, галят цигари, наслаждават се на тюркоазенoто богатство, прислужница им сервира напитки. Слънцето се отразява в капките по загорялата им кожа. На повърхността всичко изглежда лазурно, вечно младо, витално. Ревниво пазеното им усамотение обаче е разбито безпардонно на парчета от шумно Maserati Ghibli Tipo 115. На посещение им идва Хари, стар познайник и бивш любовник на Мариан. Бонвиванът в криза на средната възраст, освен с италианския мощен болид дефилира украсен с 18 годишното сълазнително бижу Пенелопе/Джейн Бъркин, негова дъщеря.

Ваканционната идилия на летовницитре изчезва яко дим. От язвително подадени, маскирани като приятелски съвети реплики на Хари, разбираме че Пол е писател, но без книги, докато Мариан е плодотворна в това поприще и единствена се издържа от това. Хари подценява фатално негодуванието и яростта, които сарказма му вдъхват. Изящно монолитна Роми е като шибано египетско божество, котешките й усмивки и амбивалентно поведение към Хари и Пол влудяват. Кръстосаните флиртове, зле прикритите намеци, отровната страст и подмолна ревност между четиримата ескалират в неконтролируемо напрежение и отприщват тотал щета, редуциране на квартета и изпразване на басейна – сам метафора за аморфното насилие и мътни потоци зад сексапилната фасада.

Гореказаното не е най-оригиналната предпоставка за съспенс, но сборният коефициент на физическа красота в каста е чудовищно нажежен, точно каквото е и червеното мазерати.


Дере настоява Моника Вити да играе Мариан, но Делон с безпогрешния си усет лансира Роми (съпругът на Роми по това време се казва Хари, впрочем). Химията през годините раздяла между тях изглежда сякаш нараснала. Една от най-известните двойки в киното се среща на площадката на Кристин (1958), въпреки бурната любов и четири годишен годеж двамата никога не се женят. 64-та Делон я изоставя със семплата бележка: “Отидох в Мексико с Натали”. Роми прави опит за самоубийство тогава. 81-а губи 14 годишния си син, а 82-а я намират бездиханна.. Всеизвестното сърцераздирателно прощално писмо на Делон вече не е лаконично.

Джейн Бъркин на тази си крехка възраст, непохватна и едва напъпила, е чудесен избор за ролята на Пенелопе, напомня Лив Тейлър от Открадната красота. Тя е на 22 по време на снимките на Басейна и току що е пуснала в ефира eдно от най-еротично заредените парчета в историята „Je t’aime (moi non plus)“ – колабо с 41-годишната й любов гениалният френския певец и композитор Серж Генсбур. Контрастът между неговата брутално смачкана физиономия-шкурка и нейната полирана невинност наистина стряскат окото. Това прави по детски наивните й реплики към Делон (за това как Хари се гордее, когато бъркат дъщеря му с гадже) натоварени с перверзен пласт. Изобщо контекстът на лични истории и black hole sun-драми прави всичко в Басейнът (троен обрат на финала) да работи като добре смазана машина, колкото и цинично да звучи това. Нещастието е ценно гориво за изкуството.

Легендарният Жан-Клод Кариер и Дере адаптират диалога за сценария по новелата на Ален Пейдж (1930-). The Swimming Pool е девета колаборация за Делон и Дере. Между другото, никога не съм харесвал особено как режисира Дере, добър занаятчия, но нещо му липсва. Тук има доста пробойни и неоправдани движения с камерата. Дори сетът като дизайн е ъгли. Забележимо повече на второ гледане. На моменти, иначе блестящите актьори изглеждат натирени в мъчителна безизходица. Трилър-достойнствата на филма са достатъчно на брой все пак, за да бъде вдъхновение за редица артисти, включително Лука Гуаданино и неговия A Bigger Splash (2015).

Любимият ни Морис Роне (Асансьор за ешафода ‘1958, Блуждаещ огън ‘1963) сияе. Огромен! Иронично, след Purple Noon (1960) Делон го убива повторно, и то много по-продължително и хладнокръвно отпреди девет години.
Джаз-попът на Мишел Легран действа перфектно, както е забележимо и модното участие на дизайнера André Courrèges,с неговите мини поли.

Вглъбеността на героите, отчуждени, уплашени от жестокостта си, изоставили илюзиите и идеалите на младостта, свъсени и помрачени (Не обичам лятото, казва Роми), разочаровани и потиснати от реалността – La Piscine подсказва какви теми ще преобладават следващото десетилетие.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни станеш патрон. Може да ни подкрепиш и като цъкнеш ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (2 votes)
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.