Le feu follet / Блуждаещ огън (1963)

Умирам защото не ме обичахте и защото не ви обичам, безсмислено е да се продължават такива отношения
L
e feu follet / Блуждаещ огън (1963)

Ален Лерой/Maurice Ronet е нереализиран писател и алкохолик. Богата отчуждена съпруга разписва чекове от Ню Йорк за частна клиника във Версай, където той доброволно се лекува като търси отправна точка за съществуването си. Всъщност, това са глупости, Ален нищо не търси – меланхолията му е океан, който няма воля да преплува. Едва в 30-те си, Ален е депресиран, неспособен да осъществи пълноценен контакт с никого и нищо. Изпитва презрение към дребните примирени буржоа. Плам, надежди, страст – мисълта за лекотата, с която другите боравят с големите думи го изтощава.

Луи Мал прави наблюдение върху последните 24 часа на Ален, в които той излиза от клиниката, за да потърси отговор на въпросите си в средите на своите приятели, в жените, които е харесвал само преди месеци. Сутринта заминава за Париж, където неизбежната първа чашка го покосява. Следва обяд с приятели, кафе, покана за вечерно парти. Обзет от огромната мисъл за собствената си смърт, на сбирките Ален провокира всички, като поставя под съмнение фундаменталната стойност на битието им. Нищо не успява да го задържи.

Вътрешно се бунтуваш, отказваш да порасне, да се примириш, оставаш затворен в юношеството си, оттам и тревожността ти – описва Ален бивш приятел, египтолог. Прислонявам се в топлината й като прасе в кочина – така описва съпругата си този му приятел. – Потъвам в мълчанието й като в кладенец, на чието дъно ме очаква слънцето, слънцето, което стопля земята. Компаниите на Ален са все бивши, не пасва никъде. Горкото момче, алкохолик, непримирим фантазьор, одумват го конформистите.

В младостта си Ален се е лутал между обещанията и лъжите, в преследване на парите. Пие от срам, както в Малкия принц на Екзюпери. Сега отказва да остарее в лакираната посредственост на добре уредените си порядъчни “приятели”. Не живота го отвращава, а жалките му проявления. В началото, докато пиел очаквал да нещо да се случи, после установява, че животът е минал в очакване. Не иска да се примири с баналните прозрения, не и тези на “интелектуалците”, които никога не са заспивали безпаметно пияни на Паметника на незнайния войн.

Жана Моро е отново тук след Ешафода, но и тя не може да спаси Ален, външно плах, неуверен, избягващ ловко установените неща. Аз съм вътрешно деликатен, но с груби реакции, искам да очаровам хората, да ги привързвам към себе си – скърби Ален, шокиран от емоционалната си празнота.

Ален никога не искал нещо толкова силно и праволинейно, че да го постигне. Подиграва се на целеустремеността на хитроумните, самодоволните хора, на “добре свършената работа”, на увлечените по “природните стихии” жени.

Морис Роне играе с подкупна лекота. Роне е философ, който може и изнася екзистенциалния кръст на разпънатия си Ален. Той е не по-малко сложна натура от тази на Ален – учил философия, пише (има публикувани две книги), интересува се от живопис, сам режисира, а като актьор е първи избор не само за Луи Мал (Aсансьор за ешафода ‘1958) , но и за Клод Шаброл, Рене Клемент (La Piscine ‘1969). С главната роля в The Fire Within Луи Мал му прави най-големият подарък. Не си представям друг да бъде толкова добър Ален Лерой. Мал през цялото време на снимки е бил крайно взискателен към приятеля си, когото обича като себе си, припознавайки се сам в Ален Лерой. Чак след успеха във Венеция Мал се съгласява с постигнатото от Морис във филма.

Музиката не би могла да бъде по-подходяща. Кратката мелодия на Gymnopédie, част No. 1 от прочутата покъртително меланхоличната трилогия, Eрик Сати пише и публикува 1888-а година.

Първите два дни Мал снима цветно, после решава че цветът разсейва вниманието от историята и s Ghislain Cloquet категорично решават филма в черно-бяло.
Le feu follet триумфира със стил, тих, внимателен, уважителен към болката, която следва от най-близка дистанция. Без да е обяснителен, Луи Мал ни дава достатъчно. Ако си честен към себе си в бъбривостта и лекомислието у компанията на Ален би могъл да привидиш свои жестоки оценки към хора като Ален, или пък да разпознаеш своя хюбрис към хората около него.

Луи Мал адаптира за сценария на филма романа на своя приятел Pierre Drieu La Rochelle. Ла Рошел отдава дължимото пък на свой приятел, който след многократни закани да се самоубие най-сетне го прави. С Oslo, August 31st през 2011-а Йоаким Триер ще покаже своята интерпретация на романа.

Мал черпи вдъхновение и от кратката история Babylon Revisited на Скот Фицджералд, която Ален чете в началото и довършва малко преди да натисне спусъка. Може да се каже, че животите на двамата мъже – на Фицджералд и на Мал – са паралелни. Лайфстайлът на Ален много прилича на този на Скот. Ф – писател в Париж, живял известно време в Ню Йорк, сега разведен със съпругата си алкохолик, чиято зависимост подкопава доверието му в изкуството и мъжеството му.

  • Feu Folet – във френския фолклор това е митично създание, едно от пакостливите му проявления е да те привлече в някое блато, в което да се удавиш

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни станеш патрон. Може да ни подкрепиш и като цъкнеш ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (1 vote)
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.