За режисьорката Надежда Косева това е първи пълнометражен филм, дебют е и за Мартина Апостолова. Лицето на Мартина изнася всичко, заради което филма си струва гледането.
Стряскаща история с клонинги и комплексирани учени, завързана нелошо и изиграна подобаващо за жанра.
Екшън сцените са стилни, даже Дженифър напомня малко Нуми Рапас, има и нелош туист накрая, но няма някакви по-сурови политически или психологически нотки.
Граничният охранител Тина притежава уникален нюх – може да улови миризмите на всичко нелегално, което един контрабандист може да се опита да изнесе/внесе. По-важното е че Тина подушва емоциите на човека. Животът й се променя генерално, когато професионалните й задължения я срещат с непознат с нейните хипер рядка генетична малформация и черти. Това слага край...
„Нелюбов” на Андрей Звягинцев е силна, тайнствена и ужасяваща история за една цялостна катастрофа на духа: жестока драма, облечена привидно в жанровата форма на криминален трилър. Филмът притежава хипнотична сила и непоносима неопределеност, която продължава до самия край. Това е една история от съвременна Русия, чиито народ е оставен на благоволението на неумолими сили – липсата на любов е равнозначна на невъзможността на нашата планета да дава шанс за живот на човечеството, а обикновената необходимост да се осигури оцеляването се е изродила в безкраен стремеж към по-висок статус, пари, свобода да се домогнеш до по-добър апартамент, секс, лукс и себеутвърждаване в социалните медии. И всичко това е ограничено от консервативните социални норми на християнството, конформизма и национализма... „Нелюбов” не притежава очевидното великолепие и размах на „Левиатан”, като се доближва повече до язвителната драматургия на „Елена”, но неговите страст и изключителна сила са неустоими...”
Токсичното градче се казва Wind Gap. Всеки с потискани чувства лесно ще се идентифицира с немите писъци на Камил Прийкър/Ейми Адамс (тук и продуцент) и демоните от детството й.