Асансьорният механизъм, който опакова и "изкачва" примера на Уисоу за широка аудитория е насърчение, разбира се, не еднозначно. Отразява отмъщението на ниската култура, тържеството на масите, самиздат графоманите. Съдържа известна доза допинг и за всеки клонинг на Салиери.
Не е ли странно, да не можеш да изиграеш сам себе си / Човек никога не е твърде стар за да играе себе си. Спейси-одисеята продължаваме с Животът на Дейвид Гейл. Подобно Оливър Стoун и Алън Паркър (Мисисипи в пламъци, Ангелско сърце, Стената, Midnight Express) обича да взима страна по наболели социални въпроси и...
След краха на Ватерлоо, нерадостната съдба на маниакално смешният кичур на челото на Бони по това време така или иначе събира нездравия интерес на прогресивна Централна и Западна Европа.
Невъзможността за открита емоционална близост, спънатото от времето на отчуждение желание и неизбежното вътрешно израстване, макар и с цената на загуба, Звягинцев е разработил майсторски в една дълбоко трогателна история.
The Blind Swordsman: Zatoichi (2 награди във Венеция ’03 – за режисура и на публиката; Торонто ’03 – Наградата на публиката) се базира на стара легенда(името фигурира в японското кино от 62-ра) за странстващ сляп лечител, увличащ се по хазарт, със скрит наказващ "лошите" меч в бастуна.
За Свенд, отворил камерата на сутринта тялото става отдушник на личните му проблеми. Опашката от откриването обаче, идва и на следващия ден, подлудяла по новите "пилешките" вретенца и маринатата на Свенд.