Не е ли странно, да не можеш да изиграеш сам себе си / Човек никога не е твърде стар за да играе себе си.

Спейси-одисеята продължаваме с Животът на Дейвид Гейл. Подобно Оливър Стoун и Алън Паркър (Мисисипи в пламъци, Ангелско сърце, Стената, Midnight Express) обича да взима страна по наболели социални въпроси и обявен за финансов провал, Животът на Дейвид Гейл (2003) е потвърждение за това.

Известна с принципите си разследваща журналистка – Битси Блум/Кейт Уинслет (“Титаник”, ”Свещен дим”), е избрана от осъдения на смърт 1994-та професор по философия Дейвид Гейл- Кевин Спейси за три платени интервюта, преди тексаският закон да го екзекутира 2001-ва. Затворник е по-обвинение в изнасилване и убийство на съмишленичка, идеолог на движението DeathWatch, борещо се против смъртната присъда в щата. Във фракцията, парадоксално, преди да влезе в затвора професорът сам е мотор.

Интервютата са с претекст синът му да запази чист спомен за баща си. “Знам че утре по това време ще умра, но все още не знам защо.” Умишлено дисквалифициран служебно (подобно ситуацията в Disgrace), в ретроспектива и адски дразнещи вертиго ефекти виждаме пламенната реторика на активиста срещу старозаветния око-за-око закон, бързо последвалите моралния компромат проблеми с дом, семейство, алкохол.

В ход на разговорите безпристрастността на журналистката се разсейва, а подхвърлена касета документирала мъчителната смърт на приятелката на Гейл я инспирира да направи възстановка на записа и да разконспирира част от политическото послание на мнимата жертва. След екзекуцията на доктора по философия Уинслет разбира и втората част на посланието, както и каква кауза е придвижила неволно напред.