„Нелюбов” на Андрей Звягинцев е силна, тайнствена и ужасяваща история за една цялостна катастрофа на духа: жестока драма, облечена привидно в жанровата форма на криминален трилър. Филмът притежава хипнотична сила и непоносима неопределеност, която продължава до самия край. Това е една история от съвременна Русия, чиито народ е оставен на благоволението на неумолими сили – липсата на любов е равнозначна на невъзможността на нашата планета да дава шанс за живот на човечеството, а обикновената необходимост да се осигури оцеляването се е изродила в безкраен стремеж към по-висок статус, пари, свобода да се домогнеш до по-добър апартамент, секс, лукс и себеутвърждаване в социалните медии. И всичко това е ограничено от консервативните социални норми на християнството, конформизма и национализма... „Нелюбов” не притежава очевидното великолепие и размах на „Левиатан”, като се доближва повече до язвителната драматургия на „Елена”, но неговите страст и изключителна сила са неустоими...”
Ларс фон Триер създава EPIDEMIC (87) между Елемент на престъпление(84) и Европа (91), като трилогията предхожда догма-манифеста от 95-та. Авторският почерк е съвършено завършен и без експериментален характер. Копираната в нюансите на сепията 16/35 мм-та лента (с множество умишлени дефекти/ефекти) е дело на дисциплиниран работохолик. Заглавието (в червено) стои в горния ляв ъгъл през цялото време.
Екип от учени изпратени на планета наречена Арканар инспектира развитието на местната цивилизация, а тя гази в картините на Брьогел и Йеронимус Бош. Мисията на прагматиците и теоретиците е мирна, до момента в който генералното пълномощно на помрачения тълкувател Дон Румата не изкушава отвращението му да сътвори грандиозен апокалипсис.
Актьорската армада идва от Moonrise Kingdom (част от миналогодишния София Филм Фест), плюс още толкова новопопълнения. Ралф Файнс рецитира символистична поезия с рутината, с която облекчава нуждите на зрелите си приятелки.
Да участва в лъскавата страна на живота не е достатъчно, Джеп иска да бъде капитан на потъващия кораб. Самотният бохем тъгува по спомените за някогашните си планове. Беседва с ветрило от нощни пеперуди. Смъртта си играе с антуража му, не докосва изрядния му като ковчег костюм. Откровенията му са парфюма на миналото.
Екзорсистът Стелан изгражда най-мръснишкият образ. Колекционира една след друга сатанинските поличби у разказа на Джо (в който има перифраза на Жюстин или неволите на добродетелта на Сад).