Синият е най-топлият цвят

Синият е най-топлият цвят се базира свободно върху графичнната новела „Синьото е топъл цвят“ на Жюли Маро (1985), която смела авторка отдавна е вътре в комикс културата. Разказът е за страстна, неподправена и болезнено-искрена любовна връзка между две млади момичета – Адел и Ема. Да, нещо съвсем естествено, което рано или късно трябваше да заеме мястото си в литературата и киното. Филмът по романът е сензацията на фестивала в Кан 2013-а и, съвсем логично взима с двеста заветното отличие „Златна палма“.

Романтичните терзания на Адел следим от късния й пубертет, докато Ема е по-зрялата от двете, която възпалява желанията и разпалва огъня в неутолимата Адел.

Да, точно както изглежда от гореказаното Синият е най-топлият цвят е емоционален, тричасов кино епос, опаковал тонове чувствен екстаз, еротика и отчаяние. Експлицитните секс сцени художествено са си баш на място и въздействат с вкуса си не само на долницата, както би казал някой скандализиран говорител на СЕМ.

Гей двойките трябва да имат своя красив любовен епос и в Blue Is the Warmest Colour Леа Сейду и Адел Екзаркопулос се разписват категорично и с размах под това начинание. Впрочем, заглавието на Абделлатиф Кешиш навярно повдига феминистки вежди и едва ли е точно на почит сред ЛГБТ средите.

П.П Ако ревюто ти харесва и искаш да ни подкрепиш, ще се радваме да си поръчаш тениска от нашия сайт за тениски branditi.com

5/5 - (2 votes)
0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.