Първата спокойна нощ (1972) – осъдени души в Римини

Anton 16.02.2022 0

Е точно този делон ти не си гледал, сигурен съм, а e едно малко бижу, съвършено като шибано яйце на фаберже. Заглавието на филма съм срещал във всякакви свободни варианти – Indian Night или Indian Summer – Циганско лято, October in Rimini, Първата спокойна нощ/La prima notte di quiete, но не и с оригиналното Учителят/Le professeur.
Ален/Даниеле Доминичи е сив, студен, безутешен, потопил ръце дълбоко в джобовете на кемъл-балтона (с него е от първи до последен кадър), където единствено стиска екзистенциалната криза на отдавна загубил се граф, криещ минало и статус като учителства – Даниеле преподава, интересна само на него в този момент в Италия средновековна лит класика. Във и извън клас забива деветнайсегодишната, вече потопена в греха с двата крака ученичка, Ванина, като тази на Стендал (порцеланово непроницаемата френско-руска балерина Соня Петровна), под претекст че той, изгубеният, устремената към пламъка муха ще я спаси най-добре в ръжта.

Когато Даниеле довлачва балтона в квартирата си, там призраците му от гардероба споделя берящата душа рижа и луда Моника (Леа Масари). С Моника го свързва само близост по нещастие и нелюбов (между другото, Lea Massari (1933-) е забележителна актриса, виж само какво прави под режисурата на Антониони в L’Avventura (1960). За левичарските уклони на младите, подпалени от беднотия и Франция 68-ма Даниеле не дава пет пари. Напротив, за развлечение учителя-инкогнито граф Даниеле играе нелегален хазарт – в една корумпирана държава единствено истински интересните типове са извън закона ( прекрасни Джанкарло Джанини и Ренато Салватори, с който Делон играе в Роко и неговите братя) и пръска суми, които няма – и, кажи, това ако не е политически коментар.

Oт де иде заглавието – влюбен в Делон, денди гей-фармацефта на Джанини – Спайдър намира писана от Даниеле стихосбирка, наречена „Първата спокойна нощ“. Когато го пита за значението на заглавието, Даниеле казва, че е взето от Гьоте: „…след като умрете, имате първата си спокойна нощ без сънища“.

Инструментал-темата на Мейнард е влудяващо добра и опакова перфектно филма. Тромпетът на канадския джазмен гравира необуздани писъци в ушите

Дзурлини е режисьор от най-висока класа, тук даже е турил и един цитат от съвсем пресния Clockwork Orange (1971), но няма да кажа къде.

Първата спокойна нощ е атмосферично-мелодраматичен, пропит в тонове мъгла, кал, пясък, студ, кръчмарско-кабаретен декаданс и бензинови изпарения.

На фона на тласканата към проституция от майка си Ванина (шанс на бедняка за изход от мизерията), на фона на цялата културна олющена гробищност (шикарно архитектурните, някога бляскави имения сега бърз терен за бароково ебане, алкохолен делириум и парти-дрога), на фона на цялата световно значима музейност (стенописите на Пиро Дела Франческа и сие съдят нямо в упор), на фона на всичкото това активно класово разложение и непреходно художествено богатство в лицето ни моторни песни реват нечовешки мощните двигатели на едно курвенско червено Lamborghini Miura P400 SV и едно металносиво акулесто Ferarri 330 GTC, 1966-а! Варварски контрапункт! Евала Валерио, евала Дзурлини!

Това е предпоследният филм на маестрото. Дзурлини (1926-82). e режисьор на филмите “Бурни години” (1959), “Момичето с куфара” (1961), “Семейна хроника” (1962), “Първата спокойна нощ” (1972), “Татарска пустиня” (1976). Дзурлини, обичам да произнасям името му, е носител на Златен лъв Венеция 62-а за “Семейни хроники”, като дели наградата с Тарковски за Иваново детство. След Първата спокойна нощ Соня Петровна ще дари космически красивата си физиономия на Лукино Висконти за “Ludwig”. 73-а. Трябва да се отбележи, че Дзурлини прави Татарската пустиня с феноменален дримтийм – Джулиано Джема, Франсиско Рабал, Трентинян, Виторио Гасман, нотите на Енио Мориконе… Синопсисът на Татарската ме хвърли асоциативно към “В очакване на варварите” на Д. М. Кутси, но не би – по едноименен роман на Дино Будзати се оказа.