Номадът Юго Сенар (Ален Делон), а.к.а Циганина има достатъчно причини да мрази обществото, което по дифолт и до днес отхвърля неговия народ, обричайки го на унизително скиталчество, престъпления и живот на подаяния. Декласиран, на дъното на хранителната верига, някак логично е Циганинът, враг номер 1, да си отмъщава като жили банки. Сценарно умно разписано, пътят на джипсито се преплита с друго улично псе, ауткаст героя на Paul Meurisse – великолепен в солидната компания на Ани Жирардо и Ренато Салватори (!); какво да ви кажа, дори за мизансцена не е щаден първокачествен бетон.
Le Gitan / (1975) е по романа на Жозе Джовани “Лудо приключение”, макар в оригинал заглавието да има друг нюанс – Histoire du Fou. Гангстер от 17 годишен, сътрудник на Гестапо (предполагаемо), участник във френската съпротива (още по предполагаемо) , беглец със смъртна присъда, плодотворен писател и уважаван режисьор – личната история на Жозе Джовани (1923-2004) е смайващо неправдоподобна за скромните рамки на един малък човешки живот. Грандиозното му , шокирало всички бягство от затвора е описал в първата от 22-те си книги The Hole. Нея адаптира и за сценарий на едноименния филм oт 1960-a на приятеля си Jacques Becker. Следва шеметна кариер. Болезнено добитите знания, опитът от първа ръка за коварните, обречени за повечето на смърт маневри в подземния свят, са нещото което завинаги ще отличава филмите на корсиканеца Джовани. Kриминалното минало предполагам е една от причините толкова добре да си паснат с Делон и да говорят на един език, предвид биографично публичните проблеми на Ален с властите.
Постигнатото от Ален тук те хвърля рязко в джаза – нищо общо с познатото му портфолио. Плътен, трогателен, озвучен съвсем на място от джипси легендата Жан а.к.а Джанго Райнхард, героят му е ромския Робин Худ за живеещото по каравани в катуна племе. Спокойно може да се приеме, че образа му е критика към нетолерантността на обществото към неговото малцинство, без това да звучи фейк. По моему, карибският пират на Деп дължи не малко на Юго Сенар. Към същата дръзка хипотеза бих свързал и мустака на Дани Трейо (който си е натурално кинг на мексиканските житани), както и този на Де Ниро в “Джаки Браун” – ами да, изкушаващо любопитно е да се помисли такъв паралел.
Жозе Джовани и Делон на снимачната площадка на The Gypsy. Двамата правят по-рано и Двама мъже в града/Deux Hommes Dans La Ville (1973), с който Джовани удря звучен шамар на френското правосъдие. Година по-късно (1976) с Делон правят и филма Като бумеранг/Comme un boomerang.