Номадът Юго Сенар (Ален Делон), а.к.а Циганина има достатъчно причини да мрази обществото, което по дифолт и до днес отхвърля неговия народ, обричайки го на унизително скиталчество, престъпления и живот на подаяния. Декласиран, на дъното на хранителната верига, някак логично е Циганинът, враг номер 1, да си отмъщава като жили банки. Сценарно умно разписано, пътят на джипсито се преплита с друго улично псе, ауткаст героя на Paul Meurisse – великолепен в солидната компания на Ани Жирардо и Ренато Салватори (!); какво да ви кажа, дори за мизансцена не е щаден първокачествен бетон.

Постигнатото от Ален тук те хвърля рязко в джаза – нищо общо с познатото му портфолио. Плътен, трогателен, озвучен съвсем на място от джипси легендата Жан а.к.а Джанго Райнхард, героят му е ромския Робин Худ за живеещото по каравани в катуна племе. Спокойно може да се приеме, че образа му е критика към нетолерантността на обществото към неговото малцинство, без това да звучи фейк. По моему, карибският пират на Деп дължи не малко на Юго Сенар. Към същата дръзка хипотеза бих свързал и мустака на Дани Трейо (който си е натурално кинг на мексиканските житани), както и този на Де Ниро в “Джаки Браун” – ами да, изкушаващо любопитно е да се помисли такъв паралел.