Man in a Hurry (1977)

Anton 27.02.2022 0

L’homme pressé /Забързаният мъж (1977) на Édouard Molinaro (1928 –2013) е остроумен, дълбок, с ловко съответстващи на заглавието ритъм, монтаж, игра. Гледа се на един дъх и определено впечатлява със съдържание.

През 77-ма Делон влиза и излиза от кинопродукции със скоростта на героя си, който буквално лети. В Man in a Hurry Делон разчита и анализира умно типажа си и внася видимо всичко от себе си в него. Неговият забързан търговец на антики няма време за губене, затова и губи цялото си време. Устремен към това да е в играта заради самата игра, нетърпелив за следващото преследване на белия еднорог той прахосва всичко постигнато до момента. Това е опитът на играча да стигне най-висшата степен на играене на играта, така както беше и в Играта на стъклени перли (1943) на Херман Хесе. Звучи като диагноза за определен тип неврози присъщи на деловия, успешен наглед съвременник; живот на скорост, живот в крачка, живот в бягство от себе си.

В една сцена Пиер разкрива артефакти в новозакупен свой имот, което дава начало на разкопки и разкриване на цял античен архитектурен комплекс. За националното богатство алчните съседи на Пиер кроят планове как ще прокарат пътища, колко туристи ще се изсипят и тн. Категорично несъгласен да дели находката с когото и да било Пиер се качва на багер и зарива обратно с пръст златната мина. Любим епизод и портрет на Пиер. Напомни ми абсурдистката пиеса “Римска баня” (1974) на Станислав Стратиев.

В друга сцена Пиер се любува на антична ваза, за която точат лиги всички реномирани музеи по света. Но тя ще бъде негова, защото “има нещо което бие всеки институционален бюджет – ла пассион”, казва Пиер, разпродаващ всичко придобито само и само да спечели аукциона за нея. Гръцката ваза от 6-ти век преди Христа ще го и погуби. Тя е неговият Моби Дик.

Крехката Мирей Дарк (1938-2017) тежи чудесно на мястото си, героинята й е контра на характера на Пиер/Делон. Тандемът им в The Hurried Man съвпада със залеза на 15 годишната им връзка.

Филмът е по едноименната новела на Paul Morand (1888–1976), за когото четем , че е бил антисемит, колаборационист и привърженик на управлението на Виши в Париж, хм…