Man in a Hurry (1977)

L’homme pressé /Забързаният мъж (1977) на Édouard Molinaro (1928 –2013) е остроумен, дълбок, с ловко съответстващи на заглавието ритъм, монтаж, игра. Гледа се на един дъх и определено впечатлява със съдържание.
През 77-ма Делон влиза и излиза от кинопродукции със скоростта на героя си, който буквално лети. В Man in a Hurry Делон разчита и анализира умно типажа си и внася видимо всичко от себе си в него. Неговият забързан търговец на антики няма време за губене, затова и губи цялото си време. Устремен към това да е в играта заради самата игра, нетърпелив за следващото преследване на белия еднорог той прахосва всичко постигнато до момента. Това е опитът на играча да стигне най-висшата степен на играене на играта, така както беше и в Играта на стъклени перли (1943) на Херман Хесе. Звучи като диагноза за определен тип неврози присъщи на деловия, успешен наглед съвременник; живот на скорост, живот в крачка, живот в бягство от себе си.
В една сцена Пиер разкрива артефакти в новозакупен свой имот, което дава начало на разкопки и разкриване на цял античен архитектурен комплекс. За националното богатство алчните съседи на Пиер кроят планове как ще прокарат пътища, колко туристи ще се изсипят и тн. Категорично несъгласен да дели находката с когото и да било Пиер се качва на багер и зарива обратно с пръст златната мина. Любим епизод и портрет на Пиер. Напомни ми абсурдистката пиеса “Римска баня” (1974) на Станислав Стратиев.
В друга сцена Пиер се любува на антична ваза, за която точат лиги всички реномирани музеи по света. Но тя ще бъде негова, защото “има нещо което бие всеки институционален бюджет – ла пассион”, казва Пиер, разпродаващ всичко придобито само и само да спечели аукциона за нея. Гръцката ваза от 6-ти век преди Христа ще го и погуби. Тя е неговият Моби Дик.
Крехката Мирей Дарк (1938-2017) тежи чудесно на мястото си, героинята й е контра на характера на Пиер/Делон. Тандемът им в The Hurried Man съвпада със залеза на 15 годишната им връзка.
Филмът е по едноименната новела на Paul Morand (1888–1976), за когото четем , че е бил антисемит, колаборационист и привърженик на управлението на Виши в Париж, хм…

Без да е римейк A Man in a Hurry / Un homme pressé (2018) на Hervé Mimran също дава поглед към темата.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
Последвай ни и в IG: @movies.bg
Още киноревюта на филми с Ален Делон:
Самурай (1967)
Лекарят (1979)
Le Battant (1983)
Смъртта на един негодник (1977)
Purple Noon (1960)
The Passage (1986)
Le cercle rouge (1970)
Двама мъже в града (1973)
Ледена гръд (1974)
Les Felins (1964)
Господин Клайн (1976)
Les acteurs (2000)
Убийството на Троцки (1972)
Un Flic (1972)
Трима мъже за убиване (1980)
Shock Treatment (1973)
Нашата история (1984)
Циганинът (1975)
Изгорелите хамбари (1973)
Armaguedon (1977)
Тони Ардзента (1973)
Конкорд, летище 79 (1979)
Роко и неговите братя (1960)
Расата на господарите (1974)
HISTOIRES EXTRAORDINAIRES (1968)
La Piscine (1969)
Сбогом, приятелю (1968)
Първата спокойна нощ (1972)
The Teddy Bear (1994)