“Френска връзка” е крими-екшън класика от Уилям Фридкин, един най-големите, още живи режисьори. Фернандо Рей, Джийн Хекмън и Рой Шнайдер – заедно! Последните двама са нюйоркска патрулна двойка с реален прототип в живота, един от които консултира филма. Достоверност, суров реализъм и олдскул игра, все омоними бонбон.

Седемдесетте – епоха, в която никой не се взима толкова сериозно, че да иронизира живота. При Фридкин няма актърс-студио шикалкавене, предпазни колани (във всеки смисъл) и пилеене на бюджет за сценарий с психологични обрати (една от началните реплики е “никога не вярвай на черен”). Само безцеремонно търкане на брони, небръснати мишници и здраво маратонно бъхтене от двете страни на Хъдсън. Добрият подъл, расистки Манхатън, в който Уил-StayClassy-Феръл е бил на 4 насрани годинки. Хекмън, с фигурана баскетболист, е млад, нервен, неудовлетворен, с подходящия фейс на бияч и предекранен тренинг.

С балансираният Рой (“Ах този Джаз”) тъпо и упорито спринтират след Фернандо Рей, изискан наркобарон с петлик в ловната шапка и европейски сарказъм в мустака. Денди-марсилецът цака служебните хрътки отвсегда. Добра камера, монтаж, език. Половината фамозна авто-гонка е снимана без разрешително, както си требе за христоматия от ранга на Пекинпа. Нищо общо със съвременното кино, role model без фолъри. Може би само “Ронин”, но той така или иначе е на Франкенхаймер, сглобил “Френска връзка 2” 75-та.