Големият “гръцки” Марчело Мастрояни в Пчеларят

Спирос е даскал, пред когото пенсията отваря широко вратите на самотата. Изолирането му от обществото съвпада с разпад в семейството. С камион пълен с кошери и занаят наследен от баща му, смълчаният гръцки Марчело Мастрояни хваща аутобана. Посоката е юг, където е бил дете, юноша, мъж, обичан и потребен. В посрещане на пролетта, жизненонеобходима за ципокрилата популация в каросерията, в посрещане острието на спомените за необратима младост. Катализатор в еднопосочния процес на сбогуване става шумно магистрално цвете. Срещата е между представители на два различни човешки вида.  Nadia Mourouzi (Тhe Girl) е джубокс с една единствена заредена плоча. Тялото й е разменна монета за мимолетни удоволствия. Енергията й е електрошок за пребиваващия в ступор пчелар.

O Melissokomos

O Melissokomos/The Beekeeper (1986) на Тео Ангелопулос е втората част от “A Trilogy of Silence”.  Разтегнатият като чорап времеви континуум на безкрайно дълги кадри е хлабаво вързан с дневника на умиращите насекоми,  който Спирос стоически попълва и от който чете зад камера на всяка спирка. Носталгичното налягане е високо, метафизика за домакини не се прокрадва. OST-a на голямата Елени Караиндро (звучи като DIS на Гарбарек, който изсвирва композициите й) е пленителен. Ето и една много информативна и лична статия от Досю Амуджиев по повод Караиндро – “първият член на екипа на Ангелопулос, който научава за новия му проект и последният, който го напуска”.

Rate this post
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.