Triangle of Sadness е триактова, леко театрална конструкция, която помита лицемерието на днешния пазарен ден – жени инфлуенсъри продават фалшив лайфстайл, мъже договарят цената си (доларовата) и бъркат това с мъжествеността, преяли карикатури на богаташи сеят смърт(най-вече собствената си) в парти мууд . Няма пощадени в сатирата на Йостлунд (“Квадрат”, “Форсмажор”). Всички са стилизирани до своеобразни манекени – дефилират, монетизират, или просто казано проституират различни форми на фалша, различни форми на общоприетата лъжа.
Макар и от различни поколения, икономически системи и идеологии, във филма богатите си приличат по степен на деградация и инфантилност. Приличат им обаче и низходящите по благополучие (оттам и приликите на филма с корейския “Паразити”, дето събра всички оскари преди години). И ояденият и гладният разбират живота като мина, която са длъжни и трябва максимално да експлоатират. Само средствата, темпото, ефикасността и мръсните трикове са различни. Бедният, разбира се, е по изобретателен, оттам и погнусата ми на зрител към него е по-голяма. Той е чевръст, находчив паразит, който лавира, маневрира и атакува парите на богатия, чиито сетива и инстинкти за борба и самосъхранение са вече закърнели от охолство и излишък.

Във филма ветрило от различни наглед типажи, обслужва една и съща роля, тази на жертви на съвременния икономически порядък. Не го намирам за недостатък, но и заради това е трудно да изпиташ симпатия към когото и да било. Направена е и блиц ретроспекция на това как нещата са стигнали до този упадък, в смешните диалози на прекрасните Златко Бурич и Уди Харелсън.
Независимо от език, география, потекло и банкова сметка човеците са еднакво склонни и жадни за грях. Съдбата на “духовното” е загърбена в нямо съгласие. Целият театър е перфектно ситуиран в луксозен круизен кораб (прилика с лъскав ковчег, смислова контра на Ноевият), еманация на самозабравата, в последствие действието захвърля героите, вече крушенци (нравствени), на “уж” изолиран остров. Балансът между сатира и фарс е балансиран умело, присъдите остават нераздадени. Отвсякъде струи социокултурна тъга.

Рубен Йостлунд взима втора Златна палма за Triangle of Sadness. Първата отнесе 2017-та за “Квадратът”.

Подкрепи киноблога: https://www.patreon.com/moviesbg
Тениска от брандити: https://branditi.com/