Господин Клайн (1976)

Париж 42-а по време на наци-окупацията. Господин Робърт Клайн/Делон е артдилър, заможен търговец на антики, който осребрява за своя изгода нещастието на другите – възползва се от това, че предадени от собствената си държава, парижаните с еврейски произход са принудени спешно да продават на най-ниски цени всичко каквото имат. Златен момент за господин Клайн да усвои богатството им.

Филмът започва с брутално грозна сцена – чиновник взима тригонометрични мерки от лицето на стъписана жена, все едно ще купува кон, преди да я класифицира морфологически като еврейка и обрече на гибел. Жената не протестира, далеч от дома тя е парализирана от страх. Унижението й струва 15 франка. Колко филма започват така ударно?
Във втората сцена виждаме Клайн да търгува за жълти стотинки картина на малкия холандец” Адриан Ван Остаде, семейно притежание на сконфузен потиснат господин, белязан от давидовата звезда (картината на Остаде, ще се появява често във филма, a финалът пък ще събере собствениците й).
Всичко е наред за господин Клайн до момента, в който получава по пощата Еврейският вестник, и разбира, че има и друг Робърт Клайн в града. Така името му по някакви причини попада в радара на безчувствените към съдбата на жертвите си Гестапо и целият уреден буржоазен разкош на търговеца Клайн е под въпрос. Всъщност, не луксът – животът на господин Клайн е поставен под въпрос (в една декадентска сцена Жана Моро – любовница на другия Клайн, го сравнява с лешояд; на фона на пронизан в гърдите лешояд – изображение от картина започват и началните титри).

Системата го припознава с друг, но той няма как да докаже бюрократичната грешка (ако въобще има грешка). Искрите към двойниците в Ангелско сърце (1987) , Enemy (2013) на Вилньов по Сарамагу и The Double, новелата на Достоевски хвърчат с пълна сила.

Клайн на няколко пъти е на косъм от среща с двойника си, но полицията го изпреварва и така и не успяват да се видят в лице. Намеква се, че съименникът му е бунтовник организирал атентати срещу фашистите и издирван като терорист.
Ескалиращият ежедневно антисемитизъм не дава възможност на Клайн да докаже своята идентичност и расово “чист” произход – (спасителни сертификати за родословното му дърво адвокатът му (Michael Lonsdale – любим от Ronin на Майкъл Ман) развява на метър от него, точно когато Клайн вече е в месомелачката). Хватката бързо-бързо се стяга до там, че накрая К. е депортиран към концлагерите на смъртта. Със същите влакови композиции, които извозват евреите. Еднопосочно. Физическото състояние на К. зрителят може да се усети почти тактилно. Ирационално, той сякаш желае и се стреми към фаталната за него развръзка.

Кафкианската политическа мистерия те хваща за гърлото, а господин Делон – мистериозен, вглъбен, приел/примирил се доколкото може с нелепия, но в някакъв смисъл изкупителен за колективната вина кръст – прави една от най-добрите си роли.
Погледът му е замръзнал като ледник, фасциниран от алтерегото си. Колкото повече се смалява и чезне, токова по-неудобно се чувстваш. Търсено е от амплоато му на алфа-играч, какъвто е при Мелвил или Висконти тук да няма и помен. Напомня герой на Пруст, препратка към неговия по-късен персонаж в “Swann in Love” (1984).

Kaлкулираните му в перфектен тайминг маниери съответстват на безукорно сивото, студено униформено облекло, федората, кожените ръкавици… Партнира си с Жана Моро, с която са дует и в Расата на господарите (1974).

По думите на Ален Делон Mr. Klein на Джоузеф Лоузи 76-а е е приет по-скоро хладно (въпреки трите си награди “Сезар”‘ 77-а), затова той го избира за прожекция на 73-тото издание на фестивала в Кан 2019-а, когато фарисейското жури от немай къде го награждава с Почетна палма за цялостен принос .

Жертва на маккартизма в Щатите Лоузи е изпитал на свой гръб изгнанието и не му е трудно да бъде безпощаден към безразличието на хищника в лицето на държавната машина.
Дългите черни Citroën-и на префектурата се плъзгат като някакви мутирали наци-хлебарки излезли на гонка. Потискаща е и картата, която жандармеристите-ловджий бодат непрестанно с черни флагчета, нетърпеливи за разплата.
Кинематографично е свършена страхотна работа и филмът заслужава сезарите си до един – картината е металически студена, в унисон с историческата безнадежност и мрака в душите. С малко успява да се разкаже много.
Освен в Господин Клайн, с Джоузеф Лоузи Делон работи и в Убийството на Троцки (1972) Taм е не по-малко солиден, отмерен и вътрешно съсредоточен, макар и в коренно различен персонаж.

*„Някой трябва да е лъгал за Джоузеф К., защото без да е направил нищо лошо, той е бил арестуван една хубава сутрин.“ – “Процесът” Франц Кафка пише 1914-а. Издаден е посмъртно от Макс Брод през 1925-а

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (1 vote)
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.