Les acteurs (2000)

Anton 19.03.2022 0

„Актьори“ е комедията, с която режисъорът Бертран Блие отдава почит на плеяда от най-известните (живи към 2000-та година) френски актьори. Кавалкада от абсурдистки (или ситуационистки е по правилно да се каже) хуморески на публични места в Париж, позволяват на старите муцуни да разгърнат и разнищят своите комплекси и фрустрации по онзи специфичен начин, който ние наричаме френски хумор. Има елемент на мрънкане/жалване, но веднъж настроен на честотата на Блие това не дразни толкова много.

Сценарият е разкошно (или безумно,зависи от гледната точка) раздърпан, с безброй препратки към Нашата история (1984) – хитът на Блие, за който Делон грабна шибания си Сезар (друго завистлива Франция не му даде, освен почетното нещоси през 2019-а в Кан).

Актьорите играят (подчертавам играят) невротична, хиперболизирана версия на себе си, а зрителят е поставен в ролята на нещо като техен пасивен психоаналитик. Блие натоварва максимално словесно каста си. Монолозите им реферират към техните кариери, известност, сегашен статут и нагоре по спиралата – мимолетността на славата, забравата която тегне неизбежно над комедианта.

Шибаната ентропия и без това дърпа всичко към разпад, и трябва да й се противостои по всички начини. Ако примем, че паметта е мускул, то филмът на Блие я предпазва от атрофия и работи в полза на съхраняването и целостта й.

На фона на цялата бъбривост и жужене краткият мълчалив сегмент с Ален Делон от 39-тата минута се откроява блестящо. Репликите му са разписани биографично като на другите. Започва адски смешно (единственото място на което се усмихнах), но същевременно плавно прелива в меморабилия към Лино Вентура, Жан Габен, Луи Дьо Финес, Ив Монтан, Симон Синьоре, Андре Бурвил – голямото актьорско семейство. Друг добър (в смисъл разбираем за мен) е етюдът с Белмондо – Жан-Пол играе Смеещия се човек, когото Бизнеса (събирателен образ на обществото, което убива “старите коне”) застрелва (буквално).