Жеф (Jeff) е на режисьора Jean Herman (1933–2015), автор и на друг проект с Делон от предната година – Farewell, Friend (1968), където Делон си партнира с американската екшън и уестърн легенда Чарлс Бронсън. Интересно, в Adieu, L’Ami Делон като фен на класиката с Чарлс Machine Gun Kelly (1958) лично кани Бронсън да му партнира, а не обратното. Показателно, че в продукциите си Делон обича сам да дърпа конците и обикновено успява да наложи мнението си на режисьора/продуцента.

Заглавието събира на екран Делон (“Басейнът”, “Под яркото слънце”, “Гепардът”, “Самураят”, “Господин Клайн”) и Мирей Дарк в разгара на любовната им афера. Тандемът им обаче в Man in a Hurry (1977) е доста по-значим.
Жеф е показателен за естетиката и тренда в жанра, особено сред режисьорите от втория ред. В този смисъл недостатъците като додекафонична музика и наивно резки рисунъци с камерата (за “по реалистично”) са пренебрежим проблем. Като атмосфера е повече италиански отколкото френски. Мутрите в каста са убедителни за китката главорези, които трябва да представляват. Играта на Делон като итало-екзекутор, който накрая обира пешкира (екранно го тъпчат с олово във всеки втори филм) е top-notch.

Jeff е финансиран от Warner Bros.-Seven Arts, компания просъществиувала 2 години между 67-ма и 69-та, зад коят обаче стоят култови филми като Bonnie and Clyde (1967), Bullitt (1968) и The Wild Bunch (1969)

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg